
Дни 1 и 2: От хижа Безбог до Хижа Трите Реки по Дебели Рид
Ден 3: От Хижа Трите Реки до Тевно Езеро и изкачване на връх Дженгал
За четвъртък 26-ти август плана беше да отидем с нощувка на хижа Демяница, но за по-разнообразно да минем през Типиците, но лошото време ни накара да слезем директно към хижата по долината на реката директно от Мозговишка порта надолу.
На заслон Тевно Езеро си бяхме предплатили 2 нощувки, така че останахме там и за сряда вечерта 25-ти Август. През деня в сряда общо взето мързелувахме, наспахме се добре, обядвахме и малко след обяда решихме да се качим поне до Валявишки чукар, който е точно над езерото.
До върха се стига за не повече от половин час. Достигайки върха видяхме как бурята идва към нас с бързи темпове от към Синаница. Бързо започнахме да се спускаме обратно към езерото и към заслона. Няма и 5 минути от както влезнахме в заслона и се изсипа проливен дъжд с градушка.
На този дъжд какво да прави човек, освен да си дремне малко и да се поизлежава. Привечер се събрахме в столовата, за щастие този път хижата беше почти празна и имаше място за всички. Вечеряхме, пийнахме лекичко и се унесохме в приятни разговори на масата. Малко преди 11 се ориентирахме към леглата, че на другата сутрин трябваше да ходим към хижа Демяница.
Сутринта ни посрещна едно гадно и мъгливо време, като чат пат леко пръскаше дъжд, Закусихме, приготвихме багажа и заизчаквахме мъглата леко да се вдигне. Докато събирахме багажа едни коне любопитстваха през прозореца и си заслужиха снимката.
Прогнозата беше за цял ден лошо време, така че след обща снимка пред заслона се отправихме към Мозговишка порта.
От Портата до горното Превалско езеро движихме заедно. Но аз вече бях решил да не оставам на хижа Демяница, защото на следващият ден трябваше да пътувам към морето, и прецених че при това лошо време по-добре да си се прибера в Благоевград и да ми е по-спокойно.
Та след Превалското езеро включих турбото и бързо започнах да набирам преднина пред групата. Направих кратка отбивка на хижа Демяница да хапна вкусна телешка чорба, и от там газ надолу към Банско. Малко преди параклиса и асфалта ме хвана дъжда. За кратко се скрих под навеса на параклиса, да си оправя дъждобрана и раницата, почаках и да намалее дъжда, но прецених че нямам време и продължих надолу по преките пътечки.
Общо взето до Банско не спря да вали. На автогарата в Банско стигнах точно в 13:00, бяхме тръгнали от Тевно в 8:30. За щастие автобус имаше в 13:20, тамън 20 достатъчно време да се преоблека.
Коментар