Тази година отново се качихме на връх Синаница на 28-ми Август – на рожденият ден на Михаела, на нея вече и е традиция да се качва на рождения си ден на върха. Този път се качихме от местност Мандрата до хижа Синаница и после по ръба директно към върха.
Видео от Прехода:В по-младите си години пътеката от Мандрата до хижа Синаница я качвах по 2-3 пъти годишно, общо са десетки пъти от които 10-тина зимно. С годините наблюдавах как оголеният склон над гората постепенно се самозалесява и вече гората е достигнала много по-нагоре. Над включването на пътеката идваща от към Цръната Вода.
Тази година бяхме 10 човека, с тежките раници и с бавничко темно се качихме до хижата за 4 часа. Там кратка почивка да пийнем по бира и се отправихме нагоре към върха. Качихме се за около час и 30. Там на върха Михаела извади импровизирана торта със свещички и отпразнувахме рожденият и ден.
Групата се разделихме на 3. Едните слезнаха по обратният път, другите завъртяхме през Момин връх и Синанишка порта, а последните 3-ма се спуснаха по един от улеите между Синаница и Момин връх. Вечерта се събрахме в хижата, хапнахме и пийнахме за здравето на Мишето.
На другият ден се отправихме към Гергийските езера. Личеше си че по пътеката рядко минават хора, клекът лека полека завладява пътеката, а боровинките бяха в изобилие – едри и сочни, устите ни станаха лилави от многото изядени боровинки.
Така с лежерно темпо се добрахме до Гергийските езера, където седнахме да обядваме и да полежим на хубавото слънчево време. След това се отправихме по пътеката към местност Буката. Бях я минавал преди 5-6 години и тогава беше ясно изразена. Но сега беше толкова обрасла с треви на места до кръста, че ако бяхме без навигация трудно щяхме да се ориентираме.
Бавно и славно се спуснахме до Буката и след това по черният път към Мандрата. Там достигнахме към 17-17:30, тъкмо навреме за превоза, който беше дошъл да ни вземе.
Коментар