Смолни връх се намира в североизточната част на Малешевска планина, висок е едва 1233 м и от него се откриват красиви гледки към билата на Пирин, Малешевска и Влахина планина. При ясно време се виждат много добре Рила, Славянка, Беласица и Огражден.
Отдавна планирахме да отидем на Смолни връх, но все отлагахме. Ето че дойде моментът в който да отидем до него. За начална точка избрахме село Крупнк. Планирахме да направим кръгов маршрут като се качим от североизточният склон и се спуснем малко по от към запад.
Реално има много пътеки, по които да се качите на билото над Крупник и да достигнете Смолни връх. Ние избрахме една пътека, която започва от сеизмологичната станция в края на Крупни, тя е построена върху епицентъра на най-силното земетресение регистрирано в България – 7,8 по Рихтер през 1904 година.
Заобикаля се станцията и се хваща по дерето нагоре, може право по дерето, може и да отбиете в дясно и да излезете на една друга пътека, която ще се пресече с тази от дерето и вече ще отидете от лявата страна на дерето. Следвайте си тази пътека и ще излезете на билото.
След това посоката е ясна, по черни пътища леко нагоре и югозападна посока. Ще се натъкнете на много скалички, които са осеяли тези склонове на Малешевската планина. По някое време ще достигнете до Иванов Камък – една по-голяма скала, на която се качихме да си направим снимки. От нея се открива чудна гледка към Кресненското дефиле.
Преди да се достигне до Смолни връх се минава покрай един друг по-нисък връх – Машин Преслап. (1138м). Самият връх е обрасъл с дървета и храсти и от него не се откриват гледки. Черният път го заобикаля от ляво (юг) а отдясно има по-кратка заобикаляща пътечка. Ние избрахме да заобиколим от дясно.
След няма и 2 км по билото вече достигнахме Смолни връх. Общото разстояние беше около 8 км и го взехме за 3 часа. От една точка на върха се открива пряка видимост към Мечкулски водопад, но като цяло разстоянието по права линия не е малко и водопада се вижда като резка в скалите. На върха починахме, обядвахме и си направихме обща снимка.
Дойде време да се спускаме обратно към Крупник. По план трябваше да се спуснем от север, но решихме да хванем в източна посока да се спуснем към Кресненеското дефиле. Успоредно на дефилето има 2 пътеки (по-ниска и по-висока), които стигат до Крупник.
Спуснахме се в източна посока, подминахме връх Боро (дам, имам си връх) и малко след него хванахме в северна посока по високата пътека. Пътеката е обзорна, за съжаление Пирина беше скрит в гъсти облаци и валеше дъжд в отсрещната планина.
На високата пътека имаше 2 чешми, които имаха някакъв малък дебит. Но пак добре, защото по билото на Малешевска никъде няма вода. Така по пътечката вървейки в северна посока достигнахме Крупник и затворихме кръговият преход.
Общо за деня изминахме около 20км с 1250 положителна денивелация. Тръгнахме към 10 и нещо, прибрахме се към 17 и нещо. 7 часа излет из Малешевието.
Коментар