Връх Голяма Стража е с височина 2799м и е осмият по височина в Пирин. Той е част от рида Ушиците (Стражите), намира се между върховете Полежан и Каймакчал. Един от трудните за изкачване върхове в Пирин.
Нашият план беше да изкачим първо връх Десилица(2713м), след това Каймакчал(2754м) и тогава да подходим към изкачването на Голяма Стража. След това планирахме да хванем по Ушиците към Полежан(2852м).
Видео от качването на Голяма Стража:Речено – сторено! На 8-ми септември с Любо Бучински и Жоро Немчев се качихме със субарото на любо директно до хижа Безбог. От там хванахме пътеката към циркуса, който е обграден от върховете Безбог, Полежан, Стражите и Десилица. До самият циркус пътеката е прочистена в клека и има нарядко синя марка, но там няма къде да е отклоните в този клек.
Веднъж достигнали до циркуса за връх Десилица има маркировка от червени стрелки нарисувани със шпрей. То няма как да се объркате, върха е над вас и бавно и славно се изкачвате към него. На връх Десилица стъпихме точно 2 часа след началото на нашият преход.
След кратка почивка и малко снимки се отправихме към следващата цел от плана – връх Каймакчал. Той е съвсем наблизо до Десилица, на няма и 30 минути, като денивелацията е много малко. Там отново кратка почивка за някоя снимка. А аз за малко да си витосам телефона, изпуснах го, падна върху камъните на екрана си и за малко да е мушне в една дълбока дупка между камъните. Добре че не влезна там, че нямаше да мога да го извадя. В крайна сметка му нямаше нищо от това падане, моторолите са здрави телефони.
След Каймакчал продължихме до полянката, преди да захванем ръбчето и улеят, които да ни изведат точно под Голяма Стража. Точно по ръба нямаше как да минем, та се наложи леко да слезем по надолу от към западната страна. Имаше нещо като оформена пътечка, а и насложени каменни пирамидки за ориентация.
Вече достигнали улеят под върха бързо напреднахме нагоре и излязохме на една премка между Голяма и Малка Стража. Поумувахме малко дали директно да катерим нагоре. Там в този участък преди време е имало въже, ама сега го нямаше и беше малко рисково от там да се качим. Та затова слезнахме 50-тина метра надолу по улеят от другата страна до едно място, което що годе беше добро за откатерване.
Така и направихме от там се качихме , имаше 3-4 метра леко откатерване и после излязохме на източният склон на върха, то някои го катрят от циркуса директно по този източен склон, защото е по-лесно и безопасно. Та от там до върха имахме съвсем малко за качване. На голямата стража направихме по-голяма почивка да хапнем, а и тамън беше обедно време.
Слезнахме от същото място, слизането като цяло е по-тегаво от качването, но с повишено внимание и гледане къде да стъпваш слезнахме без проблем. След това на Малка Стража отиде само Любо, нас със Жоро нещо ни домързя.
Ушиците горе долу ги взехме на един дъх, с бързо темпо и без почивки, че нещо времето се очертаваше да се скофти и да вали. Под Полежан Любе отново ни остави и с бърз ход се отправи към Малък Полежан, а ние с лежерно темпо отидохме на Полежан. Там нямаше как да не се снимал полегнал.
Последната част от маршрута беше до болка позната и неприятна – слизането от Полежан и после по една от най-ходените пътеки в района към хижа Безбог. При кръчмата на Бай Славе намираща се точно до езерото бяхме някъде към 3 следобед, целият преход ни отне около 7 часа. А и времето наистина се скофти, почна да гърми и да вали. Но ние си пиехме биричка на сухо.
След това се натоварихме на колата и се отбихме до ресторанта при рибарника под хижа Гоце Делчев, правят уникална рибиена чорба. Там по още една бира преди да се приберем към Благоевград.
Коментар