Изкачване на Кельо и Стефанов връх в Пирин

В средата на ноември се чудехме какъв по лек преход да направим и в крайна сметка избрахме да подхванем страничните върхове южно от Солището – Кельо, Коцов Гроб и Стефанов връх.

Дойде и неделният ден – 16 ноември. Тръгнахме в 7 часа от Благоевград 9 човека с 2 по-височки коли, така че да се паркираме директно на хижа Беговица (Каменица). Беше към 9 часа. Докато се нагласим да тръгнем подмина 9 и 30.

От хижа Беговица тръгнахме по пътеката към Солището, която е маркирана с кафява маркировка и продължава към хижите Пирин и Трите Реки. В първата си част пътеката изкачва плавно в гората, докато дойде един момент в който става доста стръмна. В последната част на изкачването имаше малко заледен сняг по пътеката, колкото да те подхлъзне неприятно ако не внимаваш.

На моменти се откриха зашеметяващи гледки към отсрещните върхове – Синаница и Гергийца. Така бавно темпо и почивки към 11 часа достигнахме Солището. Там отново направихме почивка, за да се изчакаме и съберем групата. Основното изкачване вече го бяхме преодолели.

От Солището поехме в посока на връх Кельо (2484), който така леко се извисява в юг-югозападна посока. Имаше твърд фирнован сняг покрил хвойната, ходеше се много лесно нагоре. Реално това беше най-високият връх от днешното ни лежерно приключение.

От Кельо има леко спускане, минава се още една леко издадена кота преди да наближим една поляна, на която има бетонна пирамида. Това е Коцов Гроб (2462). От там продължихме още малко по билото преди да достигнем финалното кратко изкачване на Стефанов връх (2408).

Времето беше прекрасно – слънчево и с много лек вятър, който изчезваше ако застанеш на завет леко южно от върха. До Стефанов връх достигнахме за 3 часа – точно беше време да обядваме. Хапнахме и така приятно се излегнахме на слънцето.

По някое време дойде време за тръгване обратно, снегът от Кельо до Солището беше леко омекнал и не се пързаляше. Гледката към Куклите и Зъба беше уникална .

Спускането надолу по стръмната пътека от Солището към хижа Беговица беше предизвикателство в горната си част. Но успяхме да се спуснем без инциденти.Някъде около 3 следобед бяхме на хижата – тамън време за една бира преди да се приберем към Благоевград.