Близо до село Мечкул в полите на Пирин се намират мегалитното светилище св.Мина и Мечкулският водопад, който е най-високият водопад в Пирин с височина 51 метра. Обаятелни, но малко познати места за масовият туризъм.
Преди три години се пробвахме да намерим Мечулският водопад, но тогава объркахме посоката и не успяхме да го намерим, а и го нямаше все още отбелязан на картите. Този път бяхме решени да достигнем до водопада и да видим едно от чудесата на Пирина.
Както и преди три години, така и сега се отправихме към село Мечкул с колелата, като разстоянието общо в двете посоки е 75 км с близо 800+ денивелация. Групата ни беше разделена на 2, едните тръгнахме малко по-рано от Благоевград, а другите хванаха влака до Черниче, така си спестиха мразовитата сутрин. Отделно там шяха да ни чакат и няколко човека дошли от Петрич с автомобили.
Малко подранихме и изчакахме пристигането на влака. Покрай гарата в Черните имаше много щъркели, които към Благоевград още не бяха дошли. Беше време да свалим мартенциите. Влакът пристигна, помогнахме на Ачката, Софи и Михаела да си свалят колелата и поехме към Брежани, където щяхме да направим почивка. Карането от Благоевград до Черниче беше хладно, но вече наближаваше 11 часа, времето рязко започна да се затопля и започнахме да се потим по баира към Брежани.
След почивката в Брежани дойде време за поредното изкачване – това към Ракитна, след това спускане и пак изкачване през откритата мина докато достигнахме връхната точка малко преди село Мечкул. Пътят от Брежани до Мечкул е доста лош – разбит асфалт с доста дупки и пясък. Там точно преди селото е отбивката за местността Амина и светилището и храмът Св.Мина – 2км по песъклив черен път, покрай който има кравеферма.
Местност Амина, древният мегалитен скален комплекс и параклисът на Св. Мина.
Местността Амина е разположена в близост до село Мечкул, точно над Кресненското Дефиле. От скалният комплекс се открива гледка към дефилето и река Струма течаща долу в ниското.
Археолозите казват, че тук е имало поселище още преди 7 000 години. В по-късен етап е имало селище на тракийското племе Меди. Освен с името Амина, местните наричат мястото Каменният град. В околността има много скални образувания, някои от тях са наименовани със специфични имена, но към момента не знам кои скали как се наричат (това ще го оставя като цел за последващо отиване в района).
Точно до скалите има много старо гробище с гранитни кръстове, на повечето от тях времето е заличило надписите. А през миналият век е изграден параклис на св.Мина. Пред параклиса има направени маси и пейки, където всяка година на 11 Ноември се прави курбан.
След достигането до параклиса на св.Мина направихме кратка разходка около близките скали и направихме по някоя снимка дойде време да похапнем, настанихме се на масите и пейките пред параклиса. Трябваше да се подкрепим преди да тръгнем да търсим Мечкулският водопад.
Мечкулски водопад
Мечкулският водопад е известен на местните от много години, но като цяло за по-широката общественост набира популярност последните няколко години. През 2023-та година група геодезисти правят измерване на водопада – 51.3 метра и официално става най-високият водопад в Пирин планина.
А защо толкова късно е „открит“ и измерен? Ами защото е на трудно достъпно място, като цяло няма пътека, теренът е стръмен и обрасъл с много отвесни скални прагове. Но въпреки това може да се достигне.
И този път доста се полутахме, но поне сега водопадът е отбелязан на картите и човек оле мале се ориентира и през шубрака напредвахме надолу криволичейки между скалите и гъстата на места растителност. Достигнахме до една площдка от която се виждаше доста добре горната част на водопада, няколко човека слезнахме малко по-надолу от където имаше малко по-добра гледка, но слизаннето е стръмно, песъкливо и тясно, а от едната страна ти е отвес с десетки метри надолу.
А самият водопад е величествен, особено в този сезон е пълноводен и мощен. Това да гледаш как пада водата от 50 метра височина и се губи долу под скалите, а ти си застанал на ръба на скалата ти докарва силни емоции.
Вече на връщане нагоре към параклиса намерихме нещо като пътека, която беше по-лесна за проследяване, ако я бяхме нацелили на отиване към водопада щеше да ни спести малко храсталясване.
Как да достигнем до Мечкулски водопад от параклиса Св.Мина
Тъй като няма маркировка и няма ясно изразена пътека, то ще се опитам да опиша как да достигнете до водопада.
Като застанете на поляната пред параклиса и гледате към параклиса, от ляво ви се пада чешмата. Тръгвате леко наляво и надолу покрай масите и пейките с навес, след тях държите леко ляво и надолу като на навлизате в една борова горичка с тревичка. Някъде по средата на горичката пътеката свива надясно и надолу, след което пак започвате да държите леко дясна посока. Ориентир ще са ви едни самотно изправени скали, пътечката преминава покрай тях, след това се насочва надолу към едни по-открити пространства.
Като цяло се спуска бързо надолу като гледате да сте предимно на ръба на много леко изразено ребро. В даден момент може да минете леко вдясно на реброто и да продължите да спускате докато излиезете на една скална тераса от която се открива гледка към водопада.
Да се надяваме че скоро време ще се направи по-различина пътека и ще се маркира, за да се улесни достъпът на туристи до най-високият водопад в Пирин.
Прибиране към Благоевград
Както казах, в Черниче групата ни набъбна и на параклиса бяхме 18 колоездачи. Времето напредваше и беше време да се прибираме обратно. До Брежани спускането беше друсащо и явно бях попрегрял спирачките. И место да дам малко почивка на себе си и колелото, то продължих от Брежани към Полето... и малко над с.Полето предната спирачка изщрака силно и почна да скрибуца.. бях я претоварил и пластината държаща накладките се беше счупила. Наложи се бърз ремонт свалихме накладките на предната спирачки, защото блокирака въртенето на предното колело. От там до Полето и Черниче пусках бавно и внимателно само на задна спирачка.
Поне от там до Благоевград теренът е като цяло леко и плавно изкачване, така че нямах нужда от спирачка и се прибрах на самоход. Реално до Благоевград на самоход се прибрахме само 4 човека, другите предпочетоха да пътуват с влака.
Коментар