От хижа Трите Реки до Тевно Езеро и връх Дженгал

Дни 1 и 2: От хижа Безбог до Хижа Трите Реки по Дебели Рид

Дни 4 и 5: От Тевно Езеро до Банско Пеш

Вечерта с групата седнахме да хапнем и пийнем на хижа Трите Реки и да обсъдим маршрута ни до Тевно Езеро. Вариантите бяха няколко – можеше през Маленкото езеро и връх Каменица, както го направихме предната година, можеше пак покрай Маленкото езеро, но да оставим раниците на премката между Яловарника и Каменица, да ккачим Каменица и да се върнем към премката и от там през Беговишки превал да отидем към Тевно.

След разгорещен спор най-накрая решихме да подходим по стандартният си маршрут, по долината на Демиркапийска река до Митрово Езеро и от там да изкатерим Дясна Краледворска порта и да се спуснем към Тевното езеро. След като взехме това решение страстите се поуспокоиха. На сутринта хижаря Мартин се пошегува, че трябвало да ни даде пистолетите си, за да си решим спора по македонски.

Сутринта закусихме от вкусната мързелива баница, строихме се за обща снимка пред хижата и поехме по пътеката към Тевно. Реално бяхме последната група, която напусна хижата, но ни чакаше сравнително лесен преход и не си давахме много зор.

Преходът до Митрово езеро е приятен с постоянно леко изкачване, долината на реката е много красива, като се отварят гледки към върховете от Дебели Рид, Каменица, Яловарника, Кралев Двор и тн. Единственото неприятно нещо, е че навсякъде е минирано с кравешки екстрменти и по целият път до езерото има много крави и телета.

На Митрово езеро спряхме за по-дълга почивка, беше около обедно време, та решихме там да похапнем по-стабилно, преди стръмното изкачване на Дясната Краледворска Порта. Относно водата, бяхме си напълнили още на хижата, не ни се рискуваше да пълним от потоците заради многото крави. От Митрово езеро нагоре нямаше вода, така че който няма достатъчно, там е последната точка от която може да напълни.

От там до портата се качихме за няма и час, там направихме пак една по-дълга почивка, пък и да се изчакаме, защото при изкачването се бяхме поразкъсали. Пък и да се насладим на красивите гледки. Много добре се открояваше билото на Дебели Рид, което предният ден бяхме преминали, а Каменица се надвисяваше страховито южно от нас.

Нашата цел Тевно езеро се виждаше много добре под нас, поехме по пътеката надолу и скоро се озовахме пред самият заслон. Оказа се че тази вечер заслонът ще е пълен, само една от групите беше от 36 човека. Това не ни притесняваше, бяхме си предплатили нощувките още месец преди прехода. Обядвахме и пихме по бира на заслона и решихме че имаме време да се качим до връх Дженгал.

Женската част от групата – Биляна и Велина решиха да си спестят ходенето и да си релаксират на хижата. Йоната реши сам да се пробва по ръба между Момини Двори и Дженгала, а ние с Ачката, Стоян и Ванката решихме да си хванем по пътеката с така наречената маркировка с оранжевите точки.

По тази пътека почти без багаж и със стегнато темпо се качихме на връх Дженгал за около час и 10 минути. Точно под върха заварихме част от тази голямата група да слизат от върха. На самият връх имаше добър обхват за телефоните, та се позаседяхме повече време, да прегледаме интернета, да проведем разговори с близки хора и естествено да се снимаме и качим по някоя снимка в социалните мрежи. Там получихме съобщение от Йоната че се отказал и се връща към хижата, ръбът му се видял прекалено техничен и не искал да рискува.

Връщането към хижата реално ни отне повече време, не си давахме много зор на връщане, пък и време до вечеря имаше предостатъчно. На хижата отново се видяхме със семейството с децата, които предният ден засякохме на Джано.

Както казах, на заслона беше лудница, бяхме си поръчали вечерята за 19:30, бяха ни освободили маса и ни сервираха. Горе долу 30-40 минути се заседяхме вътре и освободихме масата за следващата група, а то групички постоянно прииждаха на заслона.

Окупирахме една от външните маси да си продължим с мезенето и пийването. Не се разминахме с разгорещените спорове, този път за и против ваксинирането срещу Ковид.