От хижа Безбог до хижа Трите Реки по Дебели Рид

На Ченгелчал
Дати

Ден 3: От Хижа Трите Реки до Тевно Езеро и изкачване на връх Дженгал

Дни 4 и 5: От Тевно Езеро до Банско Пеш

В тази част ще ви разкажа за прехода ни по Дебели Рид, отдавна му се канехме и дойде времето да осъществим намеренията си. Началната точка ни беше хижа Безбог, а крайната хижа Трите Реки, които се намира на 100-тина метра от хижа Пирин.

Част от снимките са дело на Стоян Йотов, може да разгледате творбите му на https://www.yotov.me

Още месец преди това си бяхме запазили нощувки за неколкодневният ни преход в Пирин, дори за хижа Безбог трябваше да се предплати 50% капаро, а за заслон Тевно Езеро – 100% предплата по банков път.

За неколкодневните ни преходи обикновено избираме да се през седмични дни, уж тогава има по-малко хора по хижите. В неделя следобед се качихме до хижа Безбог с лифта. Цената беше 12лв в 1 посока, 20лв в двете. Настанихме се в хижата, след което направихме кратка разходка около езерото, докато дойде време за вечеря.

Насядали около Безбожкото езеро

Насядали около безбожкото езеро

Освен скъпият лифт, скъпите нощувки /30лв за стая 4-ка с тоалетна на етажа/, неприятно изненадан бях и от скъпата бира – 5лв за кенче Пиринско. Разбирам да е някъде да я носят с коне, но там до самия лифт е прекомерна алчност да искат такива пари за такава бира. Вечерта около хижата се появи лисица, а луната беше в пълнолуние – синя луна, синя защото беше второто пълнолуние за месеца.   

Лисицата на хижа Безбог

Лисицата на хижа безбог

Сутринта станахме рано с идеята да имаме целият ден на разположение за прехода, никой от нас не беше минавал по Дебели Рид, само аз бях качвал Ченгелчал, но от към Брезнишките езера. Лисицата чинно ни посрещна на излизане от хижата, та се започна една фотосесия на тази малка позьорка. Свикнала с хората ги допускаше близо до нея да я снимат.

Изглед към Дженгала

изглед към Дженгала

С нормално темпо се отправихме по душевадката нагоре и след това към Попово Езеро. Още в началото след душевадката се открива уникална гледка към върховете Дженгал, Каменица, Кралев Двор и Сиврия. На тази точка спряхме за кратка почивка и фотосесия.

Наредени срещу слънцето

До Попово езеро стигнахме за час и половина, което си е напълно стандартно време по табела/справочник. Там спряхме за кратка закуска. Да вкараме малко енергия преди предстоящото изкачване на връх Джано.

Гледка от Попово езеро към Демиркаписка Порта

Гледка от Попово езеро към Демиркаписка Порта

За да се изкачи Джано се хваща синята маркировка, която стига до Ченгелчал и след това се спуска в брезнишкият циркус. За хижа Пирин маркировката е зелена и до малко преди Демиркапийска порта пътеката е една. Точно преди разделянето на пътеките и да поемете в ляво към Джано е последното място от което можете да си напълните вода от рекичката покрай която е разположена пътеката.

Групата се изкачва към Джано

Групата се изкачва към Джано

От там до Джано е едно монотонно и скучно изкачване, докато в един момент не се открие прелестта на Кременските езера, гледани отгоре са много красиви и завладяващи. От там до върха са още 5-10 минути изкачване.

Гледка към Кременски езера

Гледка към Кременски езера

На върха срещнахме друга група, семейство с деца, с които се оказа че след 2 вечери ще сме заедно на Тевно Езеро. Малко след като ние се качихме на върха те слязоха надолу към палатковият  си лагер на Попово езеро.

На Джано направихме и първата си обща снимка, фотографа е Стоян Йотов и се занимава професионално с фотография, може да видите творчеството му на този адрес: https://www.yotov.me/. Заглавната снимка, както и другите общи снимки са негово дело.https://www.yotov.me/home

На връх Джано

на Връх Джано

След почивката на Джано/2657/ се отправихме към Ченгелчал /2709/. Седловината между двата върха някои я наричат Малкото Конче, но според мен няма нищо общо с кончето. Има голям камънак и слизането трябва да става по внимателно, самите скали се подсичат леко от към западната страна. От към Ченгелчал склонът вече е тревист и по-приятен за ходене.

Гледка към Попово Езеро

Гледка към Попово Езеро

Самият връх Ченгелчал е объл и затревен, той е и най-високият по Дебели Рид. Ориентировъчно бяхме там между 12:30 и 13:00 , тъкмо време за обяд и по-голяма почивка.  След като обядвахме и добре си починахме дойде време отново за общи снимки, този път се сетих да извадя по-големият трибагреник.

Гледка към Аргирово и Митрово езеро, зад тях е вр.Каменица

Гледка към Каменица, Митрово и Аргирово езера

Време беше да потеглим към следващите върхове по билото – Демирчал и Корнишки Чукар. Напредвахме по билото с нормално темпо, под самите върхове беше едър камъняк неприятен за ходене, на едно място имаше утеснение по билото, по-скоро там бих го приел за някакъв ръб наподобяващ кончето, отколкото този между Джано и Ченгелчал.

По билото

По билото

Вдясно от нас гледката беше към Яловарника, Куклите и долината на демиркапийската река, в ляво постепенно гледката към Брезнишките езера се измени с гледка към Корнишният циркус  - езерата и заслон Кривите вади, носи това име защото е построен около интересни меандри на притоците на реката идваща от горното Корнишко езеро.

Корнишки Езера

Корнишки Езера

Наближихме вече връх Амбарташ, по-голямата част от групата остана за почивка, само трима се качихме до самият връх, от който вече се виждаше последният връх от Дебели Рид – Бойков връх, до него не отидохме, защото пътят ни беше надолу към хижа Трите реки, намираща се до хижа Пирин.

На връх Амбарташ

На връх Амбарташ

Никой от нас не беше слизал от вр.Амбарташ надоку към Демиркаписйката река, така че се доверихме на следата оставена в картата на БГ Маунтайнс през приложението Oruxmaps. Реално пътека нямаше, а следата се оказа зимна, защото през повечето време следваше най-високите точки на релефа. И така първо през откритите части и после през гората внимателно спускахме надолу и в един момент се добрахме до реката и пътеката с червена маркировка продължаваща към Попови Ливади.

През гората без пътека

През гората без пътека

Продължихме малко нагоре до моста, преминахме реката, където на западният бряг е разклона на пътеката идваща от Тевно  и продължаваща през моста за Попови Ливади /Е4/ и тази продължаваща към хижа Пирин от западният бряг. От тук до хижата се стига за 20-30 минути.

Хижа Пирин

Хижа Пирин

Който за първи път вижда хижа Пирин ще се възхити от външният и вид и архитектура, строена е през 30-те години на миналият век и едната и външна стена е обла. Навремето е носела името Велебит, но в един момент е сменено на хижа Пирин. Проблемът с тази хижа е, че от вън е прекрасна, но от вътре… не е случила на грижливи стопани.

Точно и поради това миналата и тази година отседнахме в хижа Трите Реки – малка и уютна хижа с уникално добра кухня. Като леглова база е за около 15-20 човека, като може да се опъне палатка на поляната пред хижата. Въпреки че беше понеделник вечер, хижата беше пълна, имаше и група на палатки. Спрямо миналата година имаше няколко подобрения, най-важното от които беше газовият проточен бойлер, който без проблем обслужи няколкото групи пристигнали на хижата този ден.

Други подобрения забелязахме в стаите – бяха наскоро ремонтирани, с нови легла някои от които двуетажни, миналата година имаше само едноетажни. Столовата също беше обновена, а може би най-скъпата им нова придобивка са фотоволтаиците и токът, който вече е наличен през цялата вечер.

Хижарите също са се ошлайфали, миналата година бяха чисто нови без опит, сега вече са придобили опита и си личеше в отношението им. А за храната няма какво да коментирам, това е хижата с най-вкусната храна на която съм бил, а любима ми стана чорбата от телешки език и манатарки.

Лисицата на хижа Трите Реки

Лисицата на хижа Трите Реки

Пред хижата вечерта се появи нова лисица, която се заиграваше с гостите на хижата, а на следващата сутрин ги изпращаше подобаващо.

 

Add new comment