Изкачване на връх Канарата от Семково през Вапски Езера

Лятото на 2020-та година се спуснахме по този маршрут, тогава преходът ни беше от хижа Македония до Семково по билото. Сега решихме да тръгнем от Семково до връх Канарата и да се върнем обратно, като минем през Вапски езера и също да изкачим връх Реджепица.

От Благоевград тръгнахме малко след 7:30, около 9:30 бяхме пред хижа Семково. От там до горното Вапско езеро ни чакаха 6 километра със 600 метра денивелация. Пътеката до езерата е маркирана с бяло-жълта маркировка. Минава първо по черният път, който стига да кантон Вапа, но пътеката в един момент отбива вдясно и минава през гората. Може да продължите и по пътя, но той е по-обиколен.

Пътеката излиза за кратно на пътя преди кантона и пак свива вдясно в гората. На моменти е по-стръмна, на моменти изравнява, но като цяло имаме денивелация да взимаме. В един момент се излиза от гората и пътеката започва да се вие покрай клек, но като цяло е почистена добре, но все пак имаше високи треви и малко тръни, а аз направих грешката да тръгна с къси панталони.

Пътеката минава леко в страни от долното Вапско езеро, така че ако искате да го видите трябва леко да се отбиете в ляво. Аз се отбих за 1 снимка и продължих нагоре към горното езеро, което е на 5-10 минути път. Достигнахме до горното Вапско езеро малко преди 11:30 – 2 часа след началото на прехода ни, на табелата при хижата го даваха да е 3 часа.

Направихме дълга почивка на езерото, може би към половин час. Там срещнахме голяма група от Пловдив – ТД Руен. Част от групата остана да си почива на езерото, докато друга част тръгнаха да катерят към билото и от там към връх Канарата.

Ние си починахме, хапнахме леко и ние поехме по пътеката нагоре към билото – още 1,2км с около 250м денивелация. Горе долу за 30-40 минути се качихме до билото, там застигнахме голямата група, имаше и още една малка група, които бяха тръгнали да поставят нови табели на Канарата и Йосифица.

Другите групи продължиха към връх Канарата, а ние се отбихме наляво към връх Реджепица. След около 30-тина минути бяхме на връха, но не на самият връх, а малко южно от връхната точка има изграден бял метален кръст, от където много добре си вижда лежащото отдолу Реджепско езеро. Там направихме обедната си почивка, хапнахме и се снимахме на кръста.

Все пак минахме и през точната връхна точка на Реджепица и се отбихме и леко в западна посока, за да видим Карааланишките езера и надвисланият над тях първенец на централна Рила – връх Карааланица (Черна Поляна).

Време беше да се спуснем надолу към пътеката идваща от Грънчар и продължаваща към Рибниезера или хижа Македония, точно под връх Канарата пътеките се разделят. От там където се разделят пътеките има също и немаркирана пътека, която ни отведе от върха, изкачихме го за около 20-25 минути. Тъкмо се качихме на върха и другите групи си тръгваха, поне ни освободиха място за снимки.

Не се бавихме много на Канарата, времето напредваше и трябваше да се връщаме обратно. Първоначално мислехме да се спуснем или през Сухото езеро или през Карааланичшкият водопад към Семково. Обаче туристи които срещнахме ни казаха, че пътеките не са почистени добре, затова решихме да се върнем от където дойдохме – през Вапските езера.

В хижа семково пристигнахме малко преди 17:30, целият днешен преход го направихме за 8 часа, а като разстояние 20+км и 1200 положителна денивелация.