Изкачихме връх Харамията, разположен между циркуса на Седемте рилски езера и Чанакгьолските езера. След това навлязохме в Урдиния циркус и обиколихме три от красивите Урдини езера.
Беше четвъртък – делничен ден, който избрахме с надеждата по маршрутите да има по-малко хора. Планът ни беше да посетим Седемте рилски езера, задължително да изкачим връх Харамията, а ако се движим добре и времето ни позволи – да направим разходка и до Урдините езера.
Бяхме шестима – трима мъже и три жени. Жените предпочетоха да се качат с лифта, а ние тримата тръгнахме пеш. Изкачването до горната станция отнема около 50–60 минути, в зависимост от темпото. Ние потеглихме в 8:20, малко преди лифтът да отвори в 8:30. Въпреки ранния час вече имаше сериозна опашка и въпреки че вървяхме пеш, пристигнахме на хижа „Седемте езера“ само 5–10 минути след момичетата.
Видео от Прехода:
Та вече заедно тръгнахме от хижа „Рилски езера“ към старата хижа „Седемте езера“, която е разположена на брега на Рибното езеро – второто от Седемте рилски езера. Разстоянието между двете хижи се изминава за около 30–40 минути. Рибното езеро го заобиколихме от юг, а първата ни почивка беше на изворчето на Дънов, където се намира и известната енергийна точка. Там си напълнихме и вода.
За Харамията се поема вляво около 50 метра след извора, а пътеката почти веднага започва стръмно да набира височина. Достига се до превала между циркуса на Седемте рилски езера и Чанакгьолските езера. Там маршрутът се разделя – надясно продължава към връх Харамията, а направо се спуска към Горното Чанакгьолско езеро и след това към Зелени рид. Пътеката е маркирана с желони (зимна маркировка).
Изкачихме се на Харамията и от върха се откриха страхотни гледки към част от Седемте рилски езера. Точно под нас беше Близнака, до него – Трилистника, а по-надолу ясно се виждаха Рибното и Долното езеро. Малко по-високо се открояваше и Бъбрека. Скрито от погледа останаха единствено Окото и Сълзата. За сметка на това точно под нас се виждаше Горното Чанакгьолско езеро.
На върха отделихме доста време за снимки. Времето беше много приятно – леко хладно и ветровито, но с отлична видимост. След фотосесията се спуснахме от върха, но не директно към езерото, а към рекичката над него, която всъщност е началото на река Черни Искър.
Последва изкачване към Зелени рид, откъдето вече се откри гледка към Урдините езера. Тук групата ни се раздели. Стефо и Анелия решиха да не слизат в Урдиния циркус, а да продължат към Раздела и да направят обиколка през Сълзата и Окото към Бъбрека и лифта.
Останалите четирима започнахме спускането към първото от Урдините езера – Дамга, кръстено на извисяващия се над него връх Дамга (2670 м), който днес е по-известен като Вазов връх.
Продължихме по пътеката, а след това без пътека се отклонихме вдясно, за да стигнем до второто езеро – Триъгълника. И там спряхме само за няколко минути, колкото да направим няколко снимки, след което се отправихме към следващото езеро по маршрута ни – Голямата Паница. Застанахме на едно възвишение над езерото и се чудехме дали да отскочим и до Малката Паница и Удавника – още две от Урдините езера.
Но за съжаление момичетата не бяха особено ентусиазирани от идеята да продължим и до тези езера, така че решихме да поемем обратно. На връщане се отбихме до друго възвишение, откъдето се откриваше още по-хубава гледка към Голямата Паница, а водопадът, спускащ се от Малката Паница, беше точно срещу нас. И това се оказа чудесно място за още няколко снимки.
На връщане към езерото Дамга Миглена стъпи накриво. За щастие нямаше сериозни последствия и продължихме по-бавно към Зелени рид. След като се качихме горе, групата отново се раздели. С Миглена решихме да се върнем покрай Харамията към Седемте езера, а Весо и Краси предпочетоха да минат през Сълзата и Окото.
Така постепенно от шестима останахме само двама. Спуснахме се надолу и някъде покрай рекичката (началото на река Черни Искър) седнахме да обядваме, макар че вече минаваше два следобед.
След като хапнахме, се спуснахме до Горното Чанакгьолско езеро, изкачихме се обратно до превала и този път решихме да пробваме друга пътека, която върви по билото през клека в посока новата хижа/заслон на дъновистите. Явно не я бяха почиствали скоро, защото на места клекът почти беше превзел пътеката и преминаването не беше особено приятно.
За сметка на това от тази пътека се откриваше страхотна гледка към Долното, по-голямо Чанакгьолско езеро. Полека-лека се спуснахме до хижа „Седемте езера“, а оттам продължихме към хижа „Рилски езера“.
Ако на отиване бяхме срещнали едва няколко човека, то сега изведнъж попаднахме в навалицата. Туристите бяха много, а повечето от тях – чужденци. Пълен контраст с Урдините езера, където не срещнахме нито един човек, а единствената компания беше стадо полудиви коне.
Между двете хижи вече беше доста оживено. До лифта стигнахме горе-долу по същото време като Весо и Краси, а Стефо и Анелия вече пътуваха към Благоевград. Двете жени се качиха на лифта, а ние с Весо тръгнахме пеш надолу.
Идеята ми беше да засека за колко време точно ще слезем, но в гората под лифта попаднахме на манатарки и... планът бързо се промени. Темпото рязко спадна и започнахме да берем по някоя-друга манатарка.
В крайна сметка за деня навъртяхме малко над 24 км с близо 1500 м положителна денивелация.
За паркинга платихме 4 евро. Двупосочният билет за лифта струва 16 евро, а еднопосочният – 11 евро.
Въпреки че Харамията беше основната цел за деня, именно Урдините езера се оказаха голямата изненада. Ако търсите тишина, красиви гледки и място далеч от навалицата около Седемте рилски езера, този маршрут определено си заслужава.
Коментар