Връх Малък Полич е най-западният двухилядник на планината Рила. Висок е 2342 метра и се намира на Калинското било, част от Мальовишкият дял на Северозападна Рила.
До връх Малък Полич има маркирания няколко пътеки, като изходна точка може да бъде Дупница, град Рила, село Падала, язовир Калин или хижа Иван Вазов. Ние избрахме да се качим от село Падала, което е разположено на южният склон на върха и е с надморска височина от 1000м.
До село Падала има нов асфалтиран път в много добро състояние, колата я паркирахме в центъра на селото където може би е единственото по-широко място между стръмните склонове. Там има и чешма където да си напълните студена вода.
От село Падала до връх Малък Полич и яз.Калин Винтчето и хижа Иван Вазов маркировката е синя. Пътеката е много добре маркирана и няма как да я изпуснете. В края на малкият център на селото има и табела с времената за изкачване – до връх Караула са 2:30 часа, а до Малък Полич – 4 часа.
Като излезете от селото се върви в тясна пътека в рядка горичка докато излезете на един черен път. Черният път ще ви отведе до овчарник, след което пътят ще стане по-блед и песъклив и наклона постепенно ще започне да се увеличава. Там някъде са и последните дървета по южният склон на планината. От там нагоре ви очаква гол тревист и стръмен склон.
Малко преди връх Караула пътеката идваща от с.Падала се събира с тази идваща от град Рила, която е маркирана със зелен цвят. Гледките към Рилското Корито са впечатляващи. До вр.Караула имате още малко изкачване. Ние направихме по-голяма почивка на върха, хапнахме малко за подсилване и се наслаждавахме на околните гледки.
За съжаление над нас надвисна облак, който закри околните върхове, а на моменти се спускаше и вдигаше мъгла покрай нас. Продължихме да катерим към вр.Малък Полич, докато достигнахме една подсичаща пътека, която води към превала за Големият Полич.
Облакът беше буквално над главите ни, седнахме да починем и да поизчакаме облака да се вдигне, но той нещо упорстваше. Стана и много студено, та решихме да тръгнем по пътеката към превала, поне в тази посока нямаше много мъгла. На превала пак поизчакахме малко и за щастие мъглата и облакът взеха да се поразчистват.
Изкачихме връх Малък Полич от към източната му страна, тъкмо вече стигнали на върха облакът вече беше минало, и ни огря слънцето. Гледките откриващи се от върха са зашеметяващи: точно под краката ви се вижда Дупница и град Рила и околните им села. Витоша гордо е изправена на север, а погледът обхваща Радомир, Кюстендил и като погледнете на юг се вижда добре и Благоевград.
Също така се виждат всички погранични планини в югозапада, добре се откроява и Пирин , както и Цареввръшкото било на югозападна Рила. Зъберите на Голям Полич и Калините все още бяха обгърнати от досадният облак, но поне при нас видимостта беше ясна.
Качихме върха в едни от последните пролетни дни, преди лятното слънцестоене, тревата беше свежо зелена и хиляди цветя добавяха разноцветни краски към зеленият килим. И всичко това огласяно от чуруликането да десетки птички криещи се из тревите и ниската растителност. На върха беше много приятно и там поседяхме повечко време.
Както писах по-горе, по табела дават до върха изкачването да е 4 часа, но ние заради изчакването и заобикалянето го качихме за 5. След мотаенето на върха и направените множество снимки дойде време да се спуснем обратно към село Падала.
Ако някой си мисли че качването по стръмен склон е трудно, то слизането по такъв склон си е просто кошмарно. В един момент се чудиш колената дали ще издържат, но издържаха и безпроблемно слязохме по обратният път. Но това не ни спести мускулната треска на следващият ден.
- 1492 views