Класическо изкачване на вр.Мусала

Класическо изкачване на вр.Мусала
Дати

Един делничен ден в края на Август с няколко бивши колеги решихме да изкачим първенеца на България и Балканският Полуостров - връх Мусала. Аз го бях качвал като ученик, а на другите щеше да им е за първи път.

Събрахме се предният ден да набележим стратегията, то не че има какво да се мисли толкова. Трябваше да сме около 8:30 - 9:00 часа в Боровец, за да се качим на кабинковият лифт до Ястребец и от там да започнем похода към върха.

На влизане в Самоков от посока Дупница има баничарница със страхотни банички, едни от най-добрите които съм хапвал до сега. Та спряхме там за закуска, насладихме се на вкусните банички и продължихме към Боровец.

Като за делничен ден на лифта работеше само 1 каса и се изви къса опашка,. Дори за делничен ден имаше достатъчно желаещи да се катерят към Мусала. На самият връх след това имаше повече от 200 човека.. Представям си какво е уикендите!

След качването до Ястребец с лифта следва почти равно ходене до хижа Мусала, тя е разположена покрай най-ниското от мусаленските езера. От там нагоре започна да се вие пътеката покрай няколко езера от мусаленската група, едно от които е кръстено на Алеко Константинов.

Пътеката достига до заслон Леденото Езеро, където направихме кратка почивка. От заслона нагоре пътеката става още по-стръмна, но е добре отъпкана и ерозирала, постоянно се разминавахме с други хора. Не след дълго се показа метеорологичната станция на самия връх.

От Мусала се откриват страхотни гледки към Рила, Верила, Витоша, Плана, язовир Искър, вижда се и част от язовир Бели Искър, но най-красивите гледки са пряко надолу към Леденото Езеро и към Маричините Езера, където е началото на река Марица.

На върха имаше над 200 човка наслаждаващи се на прекрасното слънчево време и незабравимите гледки, дори една групичка си беше донесла музикален съпровод и изиграха едно хоро на върха.

Лошо впечатление ми направи една друга група - изкачиха върха, направиха си по снимка на пирамидата, влезнаха в станцията за печат и веднага потеглиха надолу. На този тип туристи им казвам вече "печат-маниаци", ходят по планините само за да им турят печата, без да се насладят на обкръжаващата ги красота.

 

Коментар