През 2015-та с приятели направихме едно много добро преходче из Рила планина, насладихме се на изключително красивата природа и многобройните езера около Мальовица и в посока хижа Иван Вазов. Ето и малко повече подробности за това наше преживяване:
Ден 1: Кръгов Маршрут - хижа Мальовица - Страшното Езеро - Йончево Езеро - х.Мальовица
Групата бяхме 5 човека все мъжкари, 3-ма от Кресна, аз от Благоевград и едно момче от Дупница. С кресналиите уговорено се засякохме във ранния влак в посока Дупница, където ни чакаше агента от Дупница. От там с такси се придвижихме до ЦПШ Мальовица. От там нарамихме раниците и леко се качихме до хижата, където щяхме да спим първата вечер.
Закусихме и обсъдихме какво да правим през деня и маршрута набързо беше измислен: Да се качим до Страшното Езеро и от там да слезем покрай Йончево Езеро до ЦПШ и пак по пътеката, която бяхме минали току що да се върнем на хижа Мальовица. Речено - Сторено!
Пътеката в началото от хижата към Страшното Езеро е много стръмна, катерите по камънак и се провирате из клека докато наберете височина. Следват няколко красиви езерца докато стигнете самото страшно езеро и каменният заслон до него.
Там ударихме по биричка, и заслизахме в посока Йончево Езеро, което в един момент се откри пред нас в цялата си прелест. След него пътя надолу към ЦПШ беше скучно и монотонно слизане. Последва отново изкачване към хижата, където преспахме.
Ден 2: х.Мальовица - вр.Мальовица - х.Иван Вазов
Вторият ден се очертаваше също да е с чудесно слънчево време. Прехода, който ни очакваше е среден като продължителност и трудност, имахме цял ден пред нас, така че не си давахме зор. Станахме, закусихме и лека полека поехме нагоре - първа тераса, втора тераса. На втората тераса починахме и поразгледахме паметните плочи на загиналите планинари и алпинисти.
Последва стръмно изкачване до Елениното езеро, там отново почивка преди последния напън за връх Мальовица. Бях се надъхал, това щеше да ми е първото качване на върха. Не след дълго излезнахме до мястото малко преди върха, от където се открива страхотна гледка към Рилският Манастир. Още малко и бяхме на върха, кеф голям. Естествено жулнахме по бира и се наслаждавахме на гледките открили се от върха.
След продължителна почивка се отправихме в посока хижа Иван Вазов, преминахме през Додов връх, после подсякохме вр. Дамга и продължихме към голямото пазар дере където вече хижата се виждаше пред нас, а теренът беше съвсем лек наклон надолу. Достигнахме хижа Иван Вазов към 5 часа, така че имахме време да се мотаем и мързелуваме преди вечеря.
Като цяло хижа Иван Вазов си е похабена и леко занемарена, но и е на много недостъпно място, така че не трябва да имаме кой знае какви претенции. Поради липса на баня слезнах до рекичката под хижата където хубаво се изплакнах в ледената вода.
Вечерта хапнахме и пийнахме и легнахме с очакванията за следващия ден. Планът беше да се качим до Винтчето и от там по билото да слезем в Дупница.
Ден 3: хижа Иван Вазов - Язовир Калин - град Рила
На сутринта не се чувствах добре, но нямаше какво да се прави, трябваше да се върви нагоре към Винтчето и язовир Калин. Подминахме отбивката за Кара Гьол и с бавно темпо се качихме до Винтчето. Там взех решението да тръгна сам към Пастра по бетоновият път с надеждата някой да ме качи на стоп.
Другата част от групата продължи по билото към Дупница, а аз заслизах леко надолу. Може би вървях около час преди едни млекари да ме качат в буса си и да ме свалят до град Рила, от където си хванах автобуса за Благоевград. В ранният следобед си бях в къщи.
Коментар