Първи летен преход за тази година, във вторият ден на лятото. Чудехме се къде да отидем и накрая изборът падна на върховете Ковач (Налбант) и Суа Вапа, като се качихме през Якорудски Езера и спуснахме през хижа Грънчар.
Нямаше много желаещи за този преход, така че тръгнахме само 4 човека – Аз, Любо, Митака и Анелия. Някъде около 9 сутринта вече бяхме паркирали в местността Нехтеница на 1970м надморска височина. От там започна преходът ни в посока Якорудските езера.
Видео от Прехода:Достигнахме за около 45 минути долното и най-голямо от Якорудските езера, което също така наричат Рибното езеро. Там край брега на езерото направихме кратка почивка, да се поснимаме и най-вече да хапнем, защото до тук беше сравнително равно, изкачването тепърва щеше да започне.
До по-горното от езерата наречено Мъртвото пътеката се вие из клека и вече е по-стръмна. Край това езеро също направихме кратка почивка, преди да подхванем пътеката тръгваща в края на езерото наляво и рязко нагоре. Маркирана е с каменни пирамидки. След първото изкачване има за кратко равен терен и след това започва ново стръмно изкачване, което завършва с един още по-стръмен улей в края на който имаше малка снежна преспа лесна за заобикаляне.
Достигнали до билото направихме нова почивка, пък и да направим по някоя снимка на снежната преспа. Тук нашата малка група се раздели – Любо си беше планирал да отскочи до връх Курджилък (от турски – пазител на гората, новото име му е Стражник). Ние с Митко и Анелия продължихме към връх Ковач, от който се открива красива гледка както към Якорудските езера под върха, така и почти към цяла Рила, Пирин беше обвит в облаци и мараня.
Решихме, че ако чакаме Любо на върха ще мине доста време и е по-добре бавно да тръгнем към следващата ни цел – връх Суа Вапа. След като се пуснахме от връх Ковач, на билото между двата върха има нещо като плитки езерца, в които сега имаше вода, но в края на лятото пресъхват. Там до една голяма снежна преспа направихме обедната си почивка.
Продължихме към Суа Вапа, финалното изкачване на върха е малко по-стръмно, но няма нищо сложно, а маркировката е с каменни пирамидки. Много туристи мислят, че върха се казва Суха Вапа, а реално името му е Суа Вапа и има противоположно значение – не е сух връх, а воден връх. Суа означава Воден.
Мислехме да се върнем на маркираната пътека от Гръчнар към Рибни езера и по нея да спуснем до хижа Грънчар, но малко под върха срещнахме трима младежи, а след тях идваше и Любо. Младежите казаха, че са се изкачили по улея от към Грънчар, че пътеката била чиста и имало маркировка от пирамидки. Решихме да изчакаме Любо да се качи до върха, след това да пуснем по улея към грънчарското езеро.
Ами да ви кажа, не знам дали беше правилно това решение. Едно е да качваш по такъв улей пълен с камънак, друго е да пускаш надолу по тия нестабилни камъни. По-пряко е, но и по-рисково и не мисля че се спестява чак толкова повече време, а като умора – определено е по-изморително и напрегнато да слизаш по морените надолу.
Все пак достигнахме езерото и хижа Грънчар без инциденти, влезнахме в столовата на хижата да хапнем и да пием по бира. Имат богат избор на бира, а храната е на място приготвена, топла и вкусна.
Оставаха ни последните 5 километра по черен път до местността Нехтеница. Разнообразихме си краят на днешният преход като отскочихме до връх Нехтеница (2006 м), за който дори и местните не бяха чували, но пък го има отбелязан на картата. Самият връх представлява една цветна поляна и баш на върха едно петно клек, колкото да се пробва да те спре.
Взехме последните метри до колата на един дъх, отбихме се до чешмата с 4-те чучура и голям дебит да си напълним вода и се отправихме обратно към жегата в града.
Коментар