Изкачване на връх Орловец в Рила

Връх Орловец е с височина 2686 метра и се намира в Мальовишкият дял на Рила планина. Началната точка за изкачването му е Меча Поляна в курортният комплекс Мальовица, познат също и като ЦПШ (Централна Планинска Школа) Мальовица.

До връх Орловец може да се достигне по няколко маршрута, но най-бързият и лесен е като се тръгне от Меча Поляна се премине през хижа Мальовица, след това на 2-ра Тераса се отбива по пътеката за Заслон БАК и след това се атакува самият връх.

Другите варианти са през Еленин връх и Петлите, който е по-екстремен. Или през Страшното езеро и траверс на Купените и Ловница и чак след това да се изкачи Орловец – този преход е доста дълъг.

Първоначално ми се въртеше в главата първо да качим Мальовица от към Мальовишките езера и след това покрай Петлите да изкачим Орловец. Но групата се увеличи и имаше хора, които ги е страх от високо, както и не особено физически подготвени. Така че в крайна сметка избрахме най-лесният вариант – през заслона БАК.

Някъде около 9:15 пристигнахме на Меча Поляна, паркирахме се на огромният платен паркинг. Някой беше писал по ФБ групите, че паркинга е безплатен.. да ма не, плаща се 5лв за ден.

След като групата ни се събра – 8 човека, тръгнахме в посока хижа Мальовица. До там движехме сравнително с добро темпо, стигнахме до хижата за около 45 минути. Там направихме сравнително дълга почивка.

Продължихме нагоре към първа, а после и втора тераса, където са паметниците на загиналите алпинисти. Там се изчакахме да се посъбере групата. От там пътеката се отбива в ляво и се движи по синя маркировка до заслон БАК. Основната пътека за Мальовица е с червена маркировка и продължава направо.

Като за неделен ден нормално имаше много хора в района, но почти всички други бяха в посока връх Мальовица. След като се отбихме в посока заслон БАК хора почти не срещнахме. И за щастие боровинките в този участък ни очакваха

С почивки за да изчакваме Нина се добрахме до заслона. Вече беше станало обедно време. Така че хапнахме набързо да заредим с енергия. След заслона първо отскочихме до Злият Прелез така да погледнем Белият Улей от горната му страна.

От Злият Прелез покрай отвеса на Злият Зъб започнахме да се изкачваме по един не оосбено приятен песъкливо-каменист улей към премката между Злият Зъб и Орловец. То този улей на изкачване не е кой знае какво, на слизане трябва да се внимава повечко, но щеките улесняват много движението по такъв терен.

На премката отново се изчакахме, и дойде времето за финалното изкачване на връх Орловец. Тъкмо качихме върха и засякохме познати от Благоевград – Ани и Мария, с която преди няколко години бяхме заедно на преход от Рибни Езера до хижа Македония. Та те тъкмо си тръгваха от върха и започнаха да спускат от където ние се изкачихме.

Върхът се освободи само за нашата си група, наснимахме се на спокойствие, Починахме си и се насладихме на прекрасните гледки към околните върхове – Мальовица с Еленино езеро под него – Ловница и Купените – Бричеборско-Рилецкото било и много други Рилски върхове.

Като стана дума за Ловница и Купените, преди няколко години направихме такъв преход, тогава вместо към Орловец тръгнахме към тези върхове и продължихме към Попова Капа и спуснахме към Меча Поляна през Страшното и Йончево езеро.

Имаше някакви такива първоначални идеи и за днешният ден, но като цяло днес бяхме по-бавни. До връх Орловец се качихме за 4 часа. Още толкова горе долу ни очакваха и на слизане обратно до ЦПШ. На върха нямаше как да не ударим и по една ракия с малко мезе - варени яйце, солена сланина и краставица. Така по една глътка на този прекрасен пейзаж около нас.

Част от групата ни беше от Симитли – Сашката и още 2 нови момчета. Точно на върха им се обадиха, че има сериозен пожар в Симитли и групата ни се раздели. Те набързо тръгнаха да се спускат и заминаха да помагат в гасенето на пожара.

Ние по-бавните също започнахме да спускаме, но с доста по-умерено темпо. Бавно и славно достигнахме обратно до 2-ра Тераса, където се скрихме на сянка под един клек и направихме по-дълга почивка. Този ден слънцето така препичаше, че доста ни поизгоряха вратовете и други части, до които достигаха слънчевите лъчи.

На хижата направихме още една почивка преди да вземем последното разстояние до Меча Поляна и да се натоварим 5-мата в колата. Традиционно след преход в този район на Рила посещаваме сладкарница Захарно Петле в Самоков. След тортички, пасти и толумбички дойде време да се прибираме в Благоевград.