Преход из Мальовишкият Дял – Траверс през върховете Ловница, Купените и Попова Капа

Групата на връх Голям Купен
Дати

Преходът ни започна от ЦПШ, премина покрай хижа Мальовица, заслон Орловец (БАК), изкачихме върховете Камилата, Ловница, Голям Купен, Попова Капа и се спуснахме към Страшното Езеро, след това покрай Йончево езеро се върнахме до ЦПШ.

Видео от преходът ни:

В Благоевград срещата ни беше в 7 сутринта и какво обикновено имаше закъсняли, докато се придвижим с колите до Централната Планинска Школа (ЦПШ) и да се подготвим за прехода стана 9 часа. Беше хладна есенна утрин, а за момента времето не беше от най-добрите, високото си личеше как духа силен вятър и облаците обгръщаха върховете.

С мечката пред ЦПШ Мальовица

От ЦПШ и Меча Поляна до хижа Мальовица няма какво толкова да се каже, със стегнато темпо го взехме за 40-45 минути, на хижата направихме кратка почивка и поехме към 2-ра Тераса. Там също кратка почивка, колкото да се съберем цялата група от 11 човека и поехме по синята маркировка към заслон Орловец, по известен като БАК, съкращение идващо от Български Алпийски Клуб.

В заслон Орловец

Облаците започнаха да се раздигат, но все още духаше студен вятър. Затова влезнахме в заслона да си починем на завет за 10-15 минути. 11 човека вътре беше като в дядовата ръкавичка. Точно и толкова време им трябваше на облаците да се пръждосат и да се открият красивите гледки наоколо.

Гледка към Мальовица от БАК

Тъкмо излязохме от заслона и се чудехме как да си позиционираме телефоните за обща снимка и пристигна следващата група, тъкмо им бяхме освободили заслона за тяхната кратка почивка. След общата снимка се отправихме към връх Камилата (2621м), който се пада точно над заслона от северната страна.

Снимка пред Камилата

След кратко размотаване за снимки на скалното образувание Камилата се отправихме към Злият Прелез, това е премка между върховете Ловница и Злият Зъб. От там се откри гледка към Кирилова Поляна, а от този прелез надолу започва Белият Улей. След кратка почивка от към подветрената страна започнахме да се изкачваме към връх Ловница (2695м).

Злият Зъб

От връх Ловница има неприятно спускане с около 130 метра денивелация преди да започне плавно изкачване постепенно ставащо по-стръмно към връх Голям Купен (2731м). Това е най-високият връх в Северозападна Рила. На върха си направихме голямата обедна почивка и задължителната обща снимка.

На връх Ловница

Продължихме към средният и малкият Купен, някои ги изкачиха, други ги подсякохме. Дойде времето и за последните две изкачвания, на двете Попови Капи. Общо взето ни беше писнало от това нагоре надолу. Вече от източната Попова Капа, която е с по-високата кота (2704м) започна спускането към Страшното Езеро.

Групата на Попова Капа

Може да заобиколите към превала или надолу по зимната маркировка. Ние избрахме прекият път, но както винаги – прекият път е по-прецаканият. Минахме през не особено устойчив камънак, докато се доберем до маркираната пътека от E4. Вече стъпили на маркираната пътека беше много по-приятно и бързо се спуснахме към Страшното Езеро.

Страшното и минералните езера

Времето напредваше, все пак в краят на Октомври денят бързо започва да се скъсява. Почивката не беше дълга, колкото да отморим, да хапнем по нещо сладко, да разгледаме заслона, обща снимка и поехме по синята маркировка към Йончево Езеро.

Групата на Страшното езеро с фон Купените

Слизането към Йончево Езеро в началото е малко неприятно, има един кратък и стръмен участък, след това става малко по-приятно. За съжаление езерото вече се криеше в сянка, започна да захлажда а ние потни, така че там почти не почивахме, събрахме се цялата група и поехме надолу към ЦПШ Мальовица.

Йончево Езеро

Пътеката се вие надолу из клека, след това се влиза в борова гора като има леко изкачване преди излизането в долната част на ски пистата, малко ходене по ски пътя и след едно от съоръженията се хваща надясно и последва стръмно спускане отвеждащо ви точно зад новата сграда в курорта.

В гората преди ЦПШ

Общо преходът беше 18км с 1640 метра положителна денивелация. Взехме го за 9 часа с нормално темпо.

Коментар