Приключение из Деветашкото плато

Миналата година на прибиране от Камчия за разнообразие минахме леко северно от основният път Варна – София, та посетихме Крушунските водопади, та още тогава решихме на следващата година да направим една вело обиколка на Деветашкото плато. Напаснахме датите да са така, че да съвпадне нашето вело приключение с фестивала Джаз под Звездите на Деветашкото плато.

Първата трудност с организацията беше намирането на места за нощувка, навсякъде беше заето заради фестивала, но в крайна сметка намерихме една къща за гости в село Горско Сливово (основно фестивала е в село Кърпачево, но има сцена и до пещера Голяма Гарваница, която е по-близо до Горско Сливово). Къщата беше за 11 човека и местата набързо се запълниха.

Ден 1: Пътуване и посещения на пещера Гарваница и Крушунски Водопад

Отпътувахме от Благоевград на 27-ми Юли, Петък. Част от групата с 2 коли тръгнахме към 10 сутринта и пътуването беше сравнително спокойно, успяхме да избегнем интензивният трафик и тапите по магистрала Хемус. Пристигнахме в Горско Сливово към 16 часа, беше горещо но не чак толкова колкото в Благоевград, горе на Деветашкото плато някак въздухът беше по свеж, нищо че беше над 30 градуса.

Настанихме се в къща за гости Драговата Къща. Решихме да оставим колелата в къщата и да отидем с колите да разгледаме пещера Гарваницата – тя е вертиканла пещера в карста с височина от 49 метра. Слиза се по едни метални стълби, но хора със страх от високото биха имали сериозен проблем там. Пещерата няма образувания като сталактити/сталагмити, но все пак е интересно да я посети човек.

След това поехме към Крушунските водопади, като пътьом минахме през село Кърпачево, където ни изненадаха с наскоро отворена бирария със собствено производство на крафт бира. Нямаше как да не тестваме от местната бира, взехме си да имаме и за вечерта.

Крушунските водопади са едни от най-впечатляващите в България, обвити със зеленина и стичаща се вода от множество тераси. Първо посетихме долната част на водопадите, след това се качихме до пещера Маарата и Тайнственият водопад. За съжаление горените 2 пътечки отиващи го горните тераси на основният водопад бяха затворени, а и май скоро време няма да бъдат ремонтирани.

За финал се качихме до платото над село Крушуна и се откри изключителна панорамна гледка към Дунавската равнина – разля се на длан пред нас. По права линия Дунав лежеше на 50км от нас, за съжаление имаше много мараня и видимостта не беше добра.

Върнахме се в къщата към 20:30, тъкмо и другата част от групата беше пристигнала от Благоевград. Вечеряхме наслаждавайки се на местната бира и кроихме планове как да протече утрешният ден.

Ден 2: Вело приключение из Деветашкото плато

Планът за ранно ставане и тръгване леко така се поотложи, но все пак сравнително навреме станахме, закусихме и бяхме готови за предстоящето 80км каране към 9:30. От 9 велосипеда които бяхме взели, само 5 човека тръгнахме. Тази година ще има конкуренция кой да получи грамота за най-безсмислено разкарване на велосипед на дълго разстояние. От Горско Сливово поехме в южна посока към първото село по пътя ни – Крамолин, там в центъра на селото имаше интересна кула с часовник и естествено цветен надпис с името на селото (това е характерно за всички села там в региона). По пътя към Крамолин имаше обширни насаждения със слънчогледи и жито.

След Крамолин минахме през село Агатово, там не спряхме – продължихме директно към село Брестово. В центъра на село Брестово имаше паметник на партизани, друго характерно нещо за селата из района, почти навсякъде имаше паметници на партизани. Снимахме се и поехме към следващата ни цел – село Къкрина и Къкринското ханче, където е бил заловен Васил Левски.

След кратка беседа от местният гид се върнахме обратно към село Брестово. Пътят между двете села е около 5км и преминава през широколистна гора и беше много приятно прохладно да се кара там. Подминахме центъра на селото и се отбихме по пътя към село Деветаки, имахме още малко изкачване докато достигнем най-високата точка от нашият път и като цяло за Деветашкото плато.

От там до село Деветаки беше 11 км предимно плавно спускане. Взехме го както се казва на един дъх. Деветаки се оказа малко село, не засякохме почти никой в селото. Явно се бяха изпокрили, защото прехвърляше пладне. Направихме кратка почивка на площадчето до местната поща, имаше интересни декорации – цветна каручка, закачени пеперуди по дърветата и други неща направени от дърво.

От селото до низината, където е главният път и отбивката за Деветашката пещера имахме стръмно спускане по разбит асфалт. След това кратко каране по главният път и завихме към пещерата – както се и очакваше имаше доста паркирани коли и 1-2 автобуса. Там на бариерата преди моста над река Осъм се засякохме с част от групата, които бяха дошли до пещерата с автомобил.

Деветашката пещера е красива с огромните отвори в карста, паркирахме колелата на дървената ограда вътре в пещерата и влезнахме да разгледаме. Наслаждавахме се на прохладата обаятелната пещера.

Време беше да се прибираме към Горско Сливово, а слънцето вече напичаше и въздухът в долината беше по-задушен отколкото горе на платото. Оставаха ни 26 км до крайната дестинация. Спряхме в село Чавдарци да хапнем в едно ресторантче до пътя, имаха добра кухня, беше чисто и цените бяха нормални (за разлика от Крушуна).

След като хапнахме се отправихме към село Крушуна и още в началото на селото се отбихме към Кърпачево – чакаше ни тегаво изкачване от 6км с 300м денивелация. След изкачването в жегата заслужено изпихме по 1-2 крафт бири в Кърпачевската бирария. Селото се беше оживило покрай Джаз феста, който тази вечер щеше да е на поляната то пещера Гарваница.

От Кърпачево до Горско Сливово имахме финални 5км, минахме покрай Гарваницата и видяхме доста кемпери. Прибрахме се в къщата за гости, малко почивка, баня, киснене за малко в басейна, отново баня, приготвяне на малък багаж и тъкмо да се отправим към Джаз Феста започва да се излива пороен дъжд, направо като из ведро. Провали ни се фестивалчето, така че си заседнахме в къщата за гости и там прекарахме вечерта.

Ден 3: Отпътуване, Пещера Проходна и Пещерен дом

В неделята нямахме много зор за тръгване, така че се наспахме добре. Закусихме, стегнахме багажа, натоварихме колелата и се отправихме към Карлуково и намиращата се близо до него пещера Проходна, по-известна като очите на Бога. Интересна пещера е, имаше също много туристи и няколко групи катерачи, които откатерваха стръмните стени вътре в пещерата. Появи се и акапелен хор, който ни изпълни няколко песни – много добре им се получи.

След пещера Проходна се отбихме до пещерният дом – ремонтиран и направен добре, от терасата има страхотна гледка към намиращият се на 80 метра отдолу Искър. Цените бяха леко завишени, но нормално като за такава локация.

Тук нашата група отново се раздели, една част си тръгнахме към Благоевград, а другите поеха към Златна Панега. Пътуването до Благоевград беше спокойно, някъде към 8 вечерта си бяхме у дома.