Категория
Дати
Зимно изкачване на връх Мусала по класическият си маршрут през хижа Мусала, покрай мусаленските езера, заслон Ледено езеро и по металното въже към най-високият връх на Балканите – Мусала (2924м)
Сутринта на 7-ми януари тръгнахме рано от Благоевград, за да може в 8:30 да сме на кабинковият лифт, който да ни извози до връх Ястребец. Достигайки Боровец забелязахме първата промяна, навсякъде бяха наслагали знаци за забранено паркиране, а паркинги които доскоро бяха безплатни вече бяха с такса от 12 лева за ден.
Лифта започва да извозва пътници в 8:30, но поредното малоумие на управата на Боровец – касата също започна да работи в 8:30 и се беше натрупала опашка, хора чакащи да си купят карти за лифта. Наредихме се, взехме си двупосочни билети за лифта на цена от 30 лева, след 10-15 минути успяхме да се качим на самият лифт и поехме нагоре към началната точка на нашият преход – връх Ястребец.
По принцип зимният маршрут ви спуска до долните лифтови станции на Маркуджиците, след това по Мусаленска пътека се стига до хижа Мусала. Но поради малкото сняг и неработещите писти ние си хванахме по лятната пътека, по която за около 40 минути достигнахме до хижа Мусала. Спряхме там за 5 минутки почивка преди да започне същинското изкачване.
От хижа мусала си хванахме зимната пътека, която минава покрай долното и Каракашевото езеро и после по един улей се изкачва до Алековото езеро. От там до залон Ледено Езеро наклона е по-приемлив, а гледките към мусалнските езера и околните върхове са зашеметяващи.
Общо взето до заслон Ледено езеро ходихме без почивка, само с кратки спирания да си вземем въздух. По-голяма почивка направихме до заслона на завет и място огряно от слънцето. Сложихме котките, хапнахме по нещо сладко, хидратирахме се добре и поехме нагоре по въжето към връх Мусала.
Нагоре към върха макката ни група се поразкъса. По пътя бяхме срещнали един словенец, та с него заедно качвахме нагоре по въжето. Бяхме по едри и с една идея по-бавни от другите. Аз катерих с алпийски котки и пикел, щеките ги бях оставил при заслона. Но като цяло доста хора се качваха само с туристически котки и щеки, което си е напълно достатъчно за връх Мусала.
На върха бяхме преди обед, общото вземе от Ястребец до върх Мусала ми беше 2:40 часа, другите се качиха за 2 часа и 30 минути. На връха си направихме снимки, седнахме да обядваме. Не се задържахме много горе, защото духаше студен вятър.
Слизането обратно надолу беше като цяло по-бързо, по пътя надолу се разминахме с доста хора – нищо учудващо, нямаше как да се пропусне ден с такова хубаво време. Засякохме и 2 големи групи чужденци, едната беше сбирщайн от Западните Балкани.
Обратно на долна станция на кабинката бяхме преди 3 часа, натоварихме се по колите и още по светло си бяхме в Благоевград.
Лифта започва да извозва пътници в 8:30, но поредното малоумие на управата на Боровец – касата също започна да работи в 8:30 и се беше натрупала опашка, хора чакащи да си купят карти за лифта. Наредихме се, взехме си двупосочни билети за лифта на цена от 30 лева, след 10-15 минути успяхме да се качим на самият лифт и поехме нагоре към началната точка на нашият преход – връх Ястребец.
По принцип зимният маршрут ви спуска до долните лифтови станции на Маркуджиците, след това по Мусаленска пътека се стига до хижа Мусала. Но поради малкото сняг и неработещите писти ние си хванахме по лятната пътека, по която за около 40 минути достигнахме до хижа Мусала. Спряхме там за 5 минутки почивка преди да започне същинското изкачване.
От хижа мусала си хванахме зимната пътека, която минава покрай долното и Каракашевото езеро и после по един улей се изкачва до Алековото езеро. От там до залон Ледено Езеро наклона е по-приемлив, а гледките към мусалнските езера и околните върхове са зашеметяващи.
Общо взето до заслон Ледено езеро ходихме без почивка, само с кратки спирания да си вземем въздух. По-голяма почивка направихме до заслона на завет и място огряно от слънцето. Сложихме котките, хапнахме по нещо сладко, хидратирахме се добре и поехме нагоре по въжето към връх Мусала.
Нагоре към върха макката ни група се поразкъса. По пътя бяхме срещнали един словенец, та с него заедно качвахме нагоре по въжето. Бяхме по едри и с една идея по-бавни от другите. Аз катерих с алпийски котки и пикел, щеките ги бях оставил при заслона. Но като цяло доста хора се качваха само с туристически котки и щеки, което си е напълно достатъчно за връх Мусала.
На върха бяхме преди обед, общото вземе от Ястребец до върх Мусала ми беше 2:40 часа, другите се качиха за 2 часа и 30 минути. На връха си направихме снимки, седнахме да обядваме. Не се задържахме много горе, защото духаше студен вятър.
Слизането обратно надолу беше като цяло по-бързо, по пътя надолу се разминахме с доста хора – нищо учудващо, нямаше как да се пропусне ден с такова хубаво време. Засякохме и 2 големи групи чужденци, едната беше сбирщайн от Западните Балкани.
Обратно на долна станция на кабинката бяхме преди 3 часа, натоварихме се по колите и още по светло си бяхме в Благоевград.
Галерия
- Коментар
- 816 views