В планината Беласица има много водопади, само в българската част на планината те са над 10. Трудно биха се обиколили всички за един ден, но е напълно възможно да се обходят основните и най-пленяващи водопади на Беласица.
Решихме да започнем разходката си посещавайки водопадите в посока от изток на запад, като преценихме да пропуснем първият водопад – Лешнишкият, който се намира близо до хижа Беласица и повечето от групата го бяха посещавали.
Каменишишки водопад Срамежливеца
Следващият е водопад е Камешнишки или по-известен като Срамежливеца. Намира се над село Камена на река Камешница. От края на селото, където оставихме колите до водопада има изградена еко пътека, за около половин час достигнахме до прекрасният и пълноводен водопад.
Висок е 21 метра и пада в издълбано каменно корито скрито всред скалите, затова му казват Срамежливеца. Над този водопад има още 6 по-малки, но се намират на поне още около 30-40 минути нагоре и няма ясно изразена пътека, поради това ги оставихме за следващото ни идване в реайона.
Яворнишки водопад
Следващият водопад, който посетихме беше Яворнишкият водопад. Намира се близо до село Яворница. Ние оставихме колите до местната джамия и мюсюлманско гробище, които се намират в края на селото. От там тръгва маркирана еко пътека наречена „Пеперудите и цветята на Беласица“
До водопада се достига за около 20 минути. Покрай реката преди водопада има изградени кътове за отдих с маси и пейки и беседки. Самият Яворнишки водопад и по-нисък, но пък повече ми хареса, защото някак елегантно разпръскваше струите си от вода.
Водопадите над село Ключ – Чергата, Метлата и Вретеното
Следващата ни спирка беше село Ключ. Извънземни не видяхме, но пък се насладихме на 3 прекрасни водопада разположени по реката над селото. Трите водопада са разположение близо един до друг и имат имената Чергата, Метлата и Вретеното.
Водопад Метлата
Пътеката започва от самото село и продължава покрай реката и разположени наоколо впечатляващо изглеждащи дървета с много особени форми. В началото пътеката е лесна, но в последствие става стръмна и по-трудна за ходене. Тези водопади бяха с най-трудният достъп от всичките посетени през деня.
За най-горният водопад Вретеното дори има опънато въже, което да улесни достъпа до него по стръмния и хлъзгав склон. Иначе въжета имаше опънати и на няколко места по пътеката водеща до водопадите. Може би ни отне около час да достигнем и най-горният водопад.
Водопадите над село Скрът – Мангъро и Дъбицата
След като се върнахме до колите, се отправихме към село Скрът над което се намират последните два водопада, които посетихме за деня Мангъро и Дъбицата. Най-удобно е да се паркира в най-горната част на селото, до черквата. Тъй като водопадите са на две различни реки, единият е в източна, а другият в западна посока от отправната точка.
Ние първо отидохме до Мангъро, до него се стига за около 30 минути. Един страхотен водопад когато е пълноводен. Висок е около 15 метра. След като му се насладихме се върнахме назад до отбивката за другият водопад.
След още около 20-30 минути достигнахме до другият водопад – Дъбицата. При спускането към него видяхме че над него има друга каскада от водопади. Само няколко човека се качихме нагоре по стръмният склон до една скала срещу водопадите, напълно си заслужаваше гледката – това беше черешата на тортата за днешният ден.
Водопад Дъбицата
Каскадата над водопад Дъбицата
Когато се върнахме към колите беше вече към 16:30, а не бяхме обядвали. Отправихме се към село Самуилово, бяха ни препоръчали да хапнем в къщата за гости на Вальо Янкиш, намира се срещу паметника и училището в центъра на селото. Горещо препоръчвам и аз ако имате път натам, да хапнете при него. За по-засукани гозби се обаждайте предварително.
След доволното похапване се оправихме към минералните гьолове на Рупите, където заслужено се топнахме и отморихме след прекрасният и изпълнен с емоции ден.
Коментар