Отдавна си ми се искаше да го направя този преход, от горна лифтова станция на Бодрост/Картала по билото до хижа Македония. Хем ми както се казва ми е в задният двор, хем до сега не го бях ходил изцяло.
Та пуснах във Фейсбук групата пост, че мисля да го направя и взеха че на акъла ми се вързаха още няколко човека – 3ма от града и Ема дойде с 2 приятелки от София. Сутринта докато чакахме да пуснат в 9 часа лифта имаше още няколко човека, които чакаха. Оказа се че хора от нашата група имат общи познати с тях, така че заформихме една група от над 10 човека, които заедно движихме по маршрута.
Стандартно пътеката започва от горната лифтова станция и първо се изкачва връх Исмаилица /2409м./. Качихме го за около 30 минути с нормално темпо. На върха беше първата почивка, имаше пушачи в групата и ги изчакахме да изпушат по 1 цигара.
Следва спускане и преди следващият връх Русалия /2387м/ се хваща вдясно и се отива на маркираната с червено пътека част от Е4, която е от хижа Македония до Предел. Маркираната пътека подсича всички върхове от тук до хижа Македония.
Само че нашият план беше да качим върховете, така че се отбихме и право нагоре поехме към връх Русалия. Групата започна да се разкъсва, така че след спускането от върха се изчакахме до едни изправени от човек камъни, направихме почивка и се взе решение групата ни да се раздели на 2. Едните щяхме да катерим върховете, а другите щяха да си ходят по пътеката и да подсичат.
И така поехме първо към безименната кота вдясно от пътеката, след това към връх Парангалица /2420м/, който се пада вляво от маркираната пътека. Търсихме табелка за върха, но не успяхме да открием. Само малко под самият връх имаше струпана пирамида от камъни, направихме си по снимка там и се върнахме на маркировката тъкмо навреме да се съберем с останалата част от групата.
От там до превала между Парангалица и Езерник движихме заедно. Решихме да изкачим връх Езерник директно от превала нагоре, покрай ръба който го дели от едни урви в източна посока. Може би сгрешихме, защото през по-голямата част от изкачването газихме из хвойната, но пък беше емоционално изкачване.
На връх Езерник /2485м/ направихме обедната си почивка, нащракахме си по някоя друга снимка, потърсихме табелката за върха, но и нея не я намерихме. Отскочихме до едни скалички източно от върха, от които се открива страхотна гледка към Разложката котловина и Белица. На връщане си намерих конска подкова, която прибрах в раницата с идеята да я излъскам и запазя за късмет. Оказа се че има табела за връх Езерник, и тя е била там при тези скалички, ние я пропуснахме, след нас един от групата я беше намерил.
От връх Езерник има леко спускане и след това кратко и приятно изкачване до последният ни връх за прехода – Герман /2484м/. Там също направихме фотосесия, докато си правехме снимки другата част от групата подсичаше върха от юг, нещо от което не виждам смисъл, защото подсичането е близо до самият връх.
Цялата група отново се събрахме на превала между Герман и Малък Мечи връх. Там поседяхме около половин час, който прекарахме в приказки и майтапи. Последва бързо спускане до хижа Македония, където почивахме още час. Тръгнахме в 9:30 от горна станция на лифта, на хижа Македония бяхме в 15:00 – това е време за лежерно ходене с много почивки.
На хижата се засякохме с още познати, пихме по бира, хапнахме вкусни чорби – леща и боб. В приятна обстановка този един час не се усети кога отлетя. В 16 часа поехме по пътеката надолу към Картала, където си бяхме оставили колите. В 18 вече се бяхме натоварили и поехме по пътя към Благоевград.
Ето описание и галерия от зимният преход по билото: https://www.borisandonov.com/zimen-prehod-po-biloto-do-hija-makedoniya-ot-kartala
- 2921 views