След преминаването на Дяволската пътека, която в този сезон и доста намирисваше на канализация се отправихме отново към село Буйново, където щяхме да обядваме отново в къща за гости Орлец.
Вече беше станало обедно време и Буйновското Ждрело беше задръстено от коли и хора, почти всички от тях напъващи за Ягодинската Пещера. Полиция нямаше и по тесният път беше пълна анархия.
Някак бавно и славно все пак успяхме да подминем последният паркинг за Ягодинската пещера, вече нагоре към Буйново натовареният трафик изведнъж изчезна. Хапнахме си на спокойстие и се отправихме в посока на село Кожари.
Реално до връх Орлец/Картала има кръгов маршрут и може да се подходи като от Буйново, така и от Кожари. Ние решихме да подходим от Кожари и да се върнем пак там. Всъщност преди Кожари отбихме вдясно по черен път и паркирахме малко преди рибарника.
От там до върха си следвахме маркираният черен път, без проблеми може да се мине и с велосипеди, но бяхме решили този ден колелата да си почиват.
Интересно беше че в по-ниското гората беше иглолистна, а малко преди върха премина в широколистна. Преди върха се отбихме до 231-ва гранична пирамида за снимка, а на 10-тина метра от самият връх се намира 230-та пирамида.
Самият връх представлява една голяма поляна, на която има ниска скала, която приехме че е връхната точка. Леко навътре в българската територия има изградена наблюдателна площадка, която е висока около 20 метра.
Горе на поляната се излегнахме за близо час, наслаждавахме се на хубавото време и тишина. В 18:00 приключи времето за почивка и поехме обратно надолу.
В един момент по пътя обратно решихме да отбием по една пряка пътека, оказа се че не е ползвана от години, и този ден не си спестихме храсталясването, но пък всяко зло за добро – попаднахме на един побит камък, ей така насред гората.
При колата бяхме към 19:30, натоварихме се и от там обратно в село Чала за последната ни нощувка в Родопите.
- Коментар
- 536 views