Хижа Вихрен – Муратов връх – вр. Синаница и обратно

На Муратов връх
Дати

В последните години този еднодневен преход от хижа Вихрен до връх Синаница и обратно с отбиване до Муратов връх става все по-популярен. Като цяло не е тежък преход, с нормално темпо и с доста почивки се прави в рамките на 8-10 часа, което за излет в летен ден не е много.

Така че в слънчевата неделя на 21 Юли 2019-та с приятели от града решихме да раздвижим по този маршрут. Рано сутринта се натоварихме по колите и с тях почти до хижа Вихрен. В неделите пред хижата и по пътя има струпване на много коли, така че се паркира където е възможно.

На Муратов връх

За частта от хижа Вихрен до Бъндеришка порта съм писал достатъчно, дори наскоро пак се качвахме по портата, за да поемем наляво към Дончовите караули и Бъндеришки чукар. Но в този ни преход от Бъндеришка порта поехме нагоре към Муратов връх. Горе долу изкачването отнема около 15-20 минути, като последните метри са по едни големи камъни, нещо нормално за Пирин.

Вихрен и Влахински езера

От Муратов връх се открива една от най-красивите панорами в Пирин. Насреща е първенецът връх Вихрен и след него са се наредили Кутело, Кончето, Бански Суходол и другите върхове по мраморното било на планината. Под тях блестят Влахинските езера. На отсрещната страна гордо е изправена Тодорка, която се оглежда в циркуса на Бъндеришките езера. А точно под вас е Муратово езеро. От другата страна е циркусът на Гергийски езера, а Голямо Спано Поле със спанополските езера се е ширнало като длан.

Тодорка и Бъндеришки циркус

На върха се поизчакахме да се съберем за обща снимка, само Блажко от нашата група се предаде на Бъндеришката порта и се отказа да се качи до върха. След кратка почивка и фотосесията заслизахме обратно към портата. Следващата ни цел беше Синанишка порта. До нея се ходи през Спано Поле, като се подсичат върховете Гергиица и Безименен.

Гергийски езера

От Синанишката порта се открива гледка към Синанишкото езеро, което синее в под върха. Хижата от тази позиция не се вижда, трябва да се подходи малко към Момин връх за да се види. На портата оставихме още няколко човека, които ги мързеше да се качат до вр.Синаница. От портата до върха се взима за около 45 минути, като на места наклона не е от най-приятните и хора със страх от височините биха се притеснили, но реално няма никаква опасност по тази пътека.

На връх Синаница

От връх Синаница също има много красива панорама, това си емблематичен връх, така че ако не сте го изкачвали е време да промените това. След кратка почивка поехме обратно към Хижа Вихрен. Връщането винаги е било малко по-досадно, но пък и не се мотахме излишно. На хижа Вихрен си взехме задължителната доза от студена бира, натоварихме се по колите и обратно задуха на града.

 

Коментар