Преход до Дончови Караули и Бъндеришки Чукар

Преход до Дончови Караули и Бъндеришки Чукар
Дати

Отдавна го планирахме този преход, но отлагахме заради променливото време, но ето че му дойде времето. Планът беше да го направим в посока от Бъндеришката порта към Башлийска порта и после да се спуснем покрай Бъндеришките езера.

Речено сторено! В събота 27 Юни 2020-та се събрахме групичка от 8 човека, с едно бусче се качихме до хижа Вихрен и от там поехме по добре познатият път покрай Муратовото езеро и изкачването до Бъндеришка порта.

Преходът, който ни очакваше днес

На Муратовото езеро засякохме още една група, които щяха да вървят по същия маршрут до Башлийкса порта, само че те щяха да продължат към Тевно Езеро. Като цяло те движеха малко преди нас, но често се засичахме при почивките.

Муратово Езеро

Та както написах вече, пътеката до Бъндеришка порта е повече от ясна, доста хора ходят по нея. От портата вече хванахме наляво по едва забележима пътечка към първият от Дончовите Караули. След него има едно стръмно спускане, което трябва да се премине малко по внимателно. Нататък вече теренът не е сложен, на места малко повече се внимава.

Преди изкачването на Бъндеришки чукар има един кратък пасаж в клека, има прокарана пътека, но не е широка и като цяло не е приятно преминаването, ама то кога ли е било приятно да се провираш из клека. Самото изкачване до Бъндеришки чукар е сравнително стръмно и по камънак, но стъпка по стъпка и си горе на върха.

На слизане от един от Караулите

Там на върха си направихме обедната почивка, починахме си, обядвахме и си направихме задължителната фото сесия. А времето беше чудно, едно слънчево и с леки облаци и мъгла на запад. Лошото е че при такова слънце не се усещаш кога изгаряш.

На Бъндеришки чукар

След почивката се отправихме към Башлийска порта, за мен това беше най-неприятния участък от маршрута, само камънак като на места бяха доста едри и на няколко места се налагаше да присяда човек, за да успее да се спусне надолу. Като цяло можеше от по-рано да се спуснем към Бъндеришкият циркус, дори другите от групата го направиха малко преди Башлийската порта.

Слизане по камънака

Аз обаче реших да отида до портата, след това даже заобиколих от юг и отидох до пътеката идваща от Тевното Езеро с червената марка. Като цяло излишно обикаляне, при това трябваше да се набере още височина. Докато аз се потях, другите си почиваха на едно от малките езерца в горната част на циркуса.

Муратов връх зад мен

Надолу към хижа Вихрен пътят отново е повече от ясен, ходи се по червената марка покрай Дългото и след това Жабешкото езеро. В ниската част се отбихме и до Окото. На хижа Вихрен пристигнахме 9 часа след като бяхме потеглили за този кръгов маршрут. Като цяло движихме с по-лежерно темпо и правихме повечко почивки.