Петък, нашият 5 и последен ден по билото на Стара Планина. Беше време вече да се спуснем в ниското, а именно в село Чифлика, намиращо се в близост до Троян. От хижа Козя Стена до село Чифлика се спуснахме покрай хижа Хайдушка Песен.
Общите снимки в галерията и тази за корицата на този пътепис са дело на Стоян Йотов - www.yotov.me
Ден 1: до връх Ботев покрай хижа Плевен
Ден 2: от заслон Ботев до хижа Добрила
Ден 4: От хижа Дерменка до хижа Козя Стена
Странностите на хижа Козя Стена продължиха и на следващата сутрин. Предният ден бяхме заявили закуска – мекици. Но казаха, че преди 8 не сервират закуската. Странно! Хайде, ние нямахме дълъг преход, но тези които правят например Ком – Емине стават по-рано и в 8 отдавна са потеглили! Но в тази хижа си действат по някакви си техни правила, далеч от туристическата логика.
Та изчакахме да стане 8 сутринта, взехме си мекиците и закусихме в столовата. Постегнахме багажа и към 9 се наредихме за обща снимка и поехме по пътеката спускаща се към хижа Хайдушка Песен и село Чифлика. До едно място двете маркировки следват една пътека, където в един момент се разделят.
Ние избрахме да минем покрай Хайдушка Песен, защото комплекс Изгрев, където бяхме оставили колите и щяхме да нощуваме беше в горният край на селото и ни беше по-близо по този маршрут. До хижа Хайдушка Песен се спуснахме доста бързо, за по-малко от час, та чак долу на хижата не ни повярваха, че сме се спуснали за това време.
След кратка почивка пред хижата се спуснахме до хотелчето ни, което не беше далеко. Настанихме се, взехме по един освежаващ душ, хапнахме и се отправихме към минералният басейн в Чифлика – това е едно от малкото населени места в северна България с минерална вода.
Целият следобед изкарахме на минералният плаж, пихме по няколко бири, забавлявахме се докато прогнозата за лошо време не започна да се сбъдва. Надвисналите тежки облаци бързо прогониха плажуващите от басейна. Време беше и ние да се прибираме към хотела.
За вечеря си бяхме поръчали сачове от месо и зеленчуци, бяха много вкусни. Със шопска салатка и троянска сливова си паснаха много добре. Но както предните вечери и тази вечер си легнахме рано, някакси умората и навика се бяха впили в нас.
Сутринта в Съботата, 6-тият ден от пътешествието ни, станахме сравнително късно. Закуска от домашна баница с айран, приготвяне на багажа и товарене по колите. Следващата ни цел беше Троянският Манастир.
Очаквано за съботен ден, в Троянският манастир имаше тълпи от хора, а алъш веришът вървеше с пълна сила.
За около половин час си направихме набързо една обиколка на манастира, поразгледахме каквото имаше да се види и се отправихме към следващата ни спирка по пътя.
А именно заведението Кайзера в село Орешак, намира се близо до Троянският манастир. Бяхме си запазили предварително маса и имаше защо, всички маси бяха заети, а храната предлагана там е една от най-вкусните които съм хапвал в България. Цените са напълно нормални, дори ми се стори евтино в сравнение с кожодерите по хижите на Стара Планина.
След обилният обяд дойде време бандата да се разпадне, трябваше да отидем да вземем оставените коли в началните точки на нашите преходи. Ние се отправихме към местността Мазането, където ни чакаше едната кола.
Вече разпределили се по колите, всеки пое по собственият си път. Нас ни очакваше дългото прибиране до Благоевград, където успешно се прибрахме около 7 привечер изморени, но и щастливи от изминалата седмица изпълнена с емоции.
Коментар