Ден втори - перлата на старопланинските преходи: от заслон Ботев до хижа Добрила, с изкачване на Костенурката, Голям Кръстец и атракцията Голям Купен. 15 километра по силно пресечен терен, който взехме за 8 часа включително почивките.
Общите снимки в галерията и тази за корицата на този пътепис са дело на Стоян Йотов - www.yotov.me
Реално това щеше да ни е най-дългият преход в нашата програма. Като цяло е и един от най-трудните и технични преходи в Стара Планина, като акцента е изкачването на връх Голям Купен.
Предната вечер след изкачването на връх Ботев си бяхме определили час за тръгване за днешният ден в 8:00. Така че към 6:30 до към 7:00 вече бяхме станали, поосвежили се и някои от нас вече закусваха добре направени пържени филийки за по 1.50 лв бройката. На заслона филийките поне бяха с яйца, докато на следващите хижи бяха доста пестили от яйцата.
Малко след 8:00 потеглихме по пътя, имахме леко изкачване до Млечния Чал, след това леко спускане и пак леко изкачване към връх Жълтец. До тук нищо особено с терена. От Жълтец имаше едно стръмно спускане надолу, което реално може и да се позаобиколи. Вече в по-ниското пътеката продължаваше сравнително по равно покрай Костенурката.
Няколко човека от групата решихме да качим Костенурката, качването е стръмничко но не е трудно. Качихме се с раниците, което беше грешка, само да ни тежат. Слезнахме малко по-внимателно и продължихме по пътеката към Кръстците.
Малко преди тях има разклон, една пътека към хижа Васил Левски наляво и пътека към хижа Плевен надясно. Ние си продължихме направо и вече нагоре към Кръстците. Аз подсякох върха, няколко човека от групата го изкачиха. Малко преди Голям Купен се събрахме, изкачахме се всички заедно и по-компактно да изкатерим върха. Има метално въже, което помага при катеренето, сравнително стръмно е, но без проблем си се качва. Тези, които имат страх от високо не е хубаво да гледат надолу.
След първият пасаж с въжето има малко по-лек наклон и следва още един по-кратък пасаж отново с метално въже. След като преминете и през него, до върха остава съвсем малко. На Голям Купен направихме обедната си почивка, полежахме, поснимахме се и се любувахме на околните върхове.
Слизането също може да се направи по метално въже в един тесен скален процеп, но няколко човека избрахме да заобиколим по тревистия склон. По-приятно и по-бързо стана така, там на въжето се беше заформила опашка, и от долу имаше чакащи да се изкатерят.
Вече слезли от Купена имахме едно приятно, продължително и леко като наклон изкачване към връх Амбарица. Реално маркираната пътека леко заобикаля малка Амбарица и води право към Голяма Амбарица, която са я прекръстили на връх Левски.
На върха има интересен заслон, в който могат да се подслонят максимум двама човека. Там отново направихме голяма почивка, движихме си с добро темпо и имахме предостатъчно време за последното слизане до хижа Добрила.
На хижа Добрила бяхме точно 8 часа след като бяхме тръгнали от заслон Ботев, към 16 часа следобед. Малко релакс със свински уши на скара и студена бира преди да се настаним.
Настаниха ни осмината в една тясна стая, за по 25лв нощувката на човек. Това е може би най-скъпата хижа на която съм бил, не само нощувката, но и храната е много скъпа. Примерно една салата е 8лв, супите по 4лв, кюфте/кебапче по 2лв. Уж домашна сливова ракия по 6лв голямата, но си беше спирт и есенция, няма как да ви заблудят че е домашна.
Та както и да е де, вечерта си направихме гала вечерята, на другия ден ни чакаше лежерен преход до хижа Дерменка – само 3 часа с бавно темпо, така че си позволихме повече да се отпуснем тази вечер.
- 314 views