Дойде му времето да изкачим зимно и връх Спанополски чукар (2576). Миналата зима стигнахме само до заслон Спано Поле, нещо ни домързя да продължим нагоре, а и не всички в групата носеха снегоходки.
Видео от Прехода:
Този път ясно си заявихме че ще изкачим върха, всички в групата си взехме снегоходките и рано в неделната сутрин се качихме по колите и се запътихме към преливниците на река Мозговица. Ние тръгнахме в 7 сутринта, другата част от групата които щяха да ходят само до заслона се бяха уговорили да тръгнат към 9.
Ние вече към 9 и малко паркирахме на уширението при преливниците на Мозговица, и към 9:30 се отправихме нагоре по пътеката към заслон Спано Поле. Температурата беше някъде около -5, но прогнозата за деня беше да е слънчево със слаб югозападен вятър и температурите да се покачват.
Излизайки от гората в по-откритите части на Пирина слънцето започна да ни огрява, обстановката около нас беше много красива, трудно да се опише чувството около теб всичко да е сняг, гората натежала от снега и слънцето да огрява и да повишава еуфорията на групата.
А и така огряващото слънце дава чудесна възможност са още по чудни и красиви снимки. Запечатахме някои много добри кадри на нашите телефони. Така в снимки и приказни неусетно се изтърколиха 2 часа, докато достигнем до заслон Спано Поле.
На заслона починахме за кратко, хапнахме малко за подкрепа, обухме снегоходките и поехме нагоре по направена пъртина към малкото спано поле. Тук и групата от 6 човека се раздели на 3 двойки, които тръгнахме от заслона през около 10-тина минути.
С Весо бяхме първите двама и следвахме следата през малкото спано поле до един момент, в който явно хората оставили следата се бяха отказали, горе долу на половината път до върха. От там нататък импровизирахме, но пътят напред към върха беше общо взето ясен, изкачихме се до ръба и от там директно към върха.
Тук трябва да спомена, че пътя по който се изкачихме към върха определено не е за зимно изкачване, при повече сняг би бил опасен. Но в случая снега като цяло беше малко, на моменти твърд, на моменти се пропадаше с по 20-30см въпреки че бяхме със снегоходки.
Да се изкачим до връх Спанополски Чукар ни отне точно два часа от заслон Спано Поле. Другите 4-ма дойдоха около 20-25 минути след нас. Времето беше идеално за зимен преход, едно прекрасно и топлещо слънце, почти нямаше вятър, само от време на време по някой кратък порив.
Така се заседяхме на върха близо цял час. Наслаждавахме се на хубавото време и прекрасните гледки, а то такива имаше в изобилие. Ясно се открояваше Вихрен, а пред него като джудже пред исполин се беше сгушил Муратов връх. А в другата посока близо до нас бяха Бъндеришки и Башлийски чукар. На заден план добре се виждаха Яловарник, Зъба и Куклите, както и част от Стражите. В срещуположната посока току срещу нас бяха Синаница и Гергиица.
На върха похапнахме, направихме си по някоя снимка, малко шегички и дойде време да слизаме надолу. Този път решихме да слезем изцяло по ръба, но в крайното спускане пак отбихме към малкото спано поле, защото не беше много удобно по ръба да се спуснем със снегоходките, а снега не беше кокал за да се ползват котки.
Слизането до заслона ни отне около час и 15-20 минути, влезнахме в заслона да се постоплим пък и се поръчаха чаши с вино, пък някои дори и ракийка пиха. Така неустено стана към 5 часа и залезът наближаваше. Тръгнахме да се спускаме към колите, залезът ни завари точно на една голяма поляна, където се разделя пътя и пряката пътека надолу.
Станаха прекрасни снимки със светлината от залязващото слънце. Но да изчакаш залезът почти на 2000 надморска си има и своите недостатъци – трябваше да слизаме към колите на челници. Добре че времето беше топло и не се намръзнахме в зимната пиринската вечер.
- 119 views