Зимно изкачване на връх Ботев за Трети Март

Зимно изкачване на връх Ботев за Трети Март
Дати
-

Отдавна ни се въртеше из главите да направим едно зимно качване на връх Ботев – първенецът на Стара Планина, висок 2376 метра. Но тъй като сме от югозапада, логистиката е по-трудна и трябва цялото приключение да е поне с две нощувки. Така около националният празник на България 3-ти март имаше 3 почивни дни.

То и тази година щяхме да пропуснем, ако познати на Михаела не се бяха организирали да направят изкачването на вр.Ботев за празника. Както се оказа за тяхната група Л.Е.Щ.А. (леко екстремни щастливи авантюристи) това изкачване на върха за 3-ти март е станало традиция. Но техният план беше за 3 нощувки, като 2-рата е на заслон Ботев. Нашият план беше с 2 нощувки на хижа Плевен. Добре че Павката от ЛЕЩА ни запази места на хижата, че да се свържеш с хижа Плевен по телефона е като да удариш 6-ца от тотото.

Видео от Прехода:

Ден 1: Пътуване и качване до хижа Плевен

Наближи седмицата в която щяхме да качваме върха и се започнаха колебанията. Прогнозата за времето беше доста променлива, Анелия до последно както винаги щеше да идва/да не идва, като си сменяше мненията всеки ден. В крайна сметка на 2-ри сутринта от Благоевград потеглихме четирима – аз , Анелия, Ицо и Михаела.

По пътеката към хижа Плевен

В ранният следобед паркирахме колата на паркинга под хижа Плевен. От там нагоре до хижата има 2 пътеки, едната се води зимна, другата лятна. Но сега сняг до хижата нямаше, така че за изкачване избрахме лятната пътека, която е малко по-къса и стръмна. Времето беше калпаво, едно мъгливо и влажно. До хижата се качихме без да правим почивка, въпреки тежките раници стигнахме за под час. То зора за нагоре го даде Анелия, едвам дишаше но не искаше да почива.

Хижа Плевен

В хижата имахме запазена стая за 3-ма, но ни преместиха в стая 4-ка. Настанихме се, преоблякохме и слязохме в столовата да пием по бира, да обсъдим планът за утрешният ден спрямо прогнозите за времето, които по различните сайтове бяха различни и се меняха през деня. За хижата мога да кажа само хубави неща – добри стопани, чисто, топло, бани с топла вода, вкусна кухня, имат и голяма библиотека.

На по бира в хижа Плевен

Вечерта отново прекарахме в столовата, хапнахме и пийнахме леко. На другата сутрин трябваше да ставаме рано. Бяхме навили телефоните да ни събудят в 6:30. Можеше и по-рано да станем, но от кухнята казаха че отварят сутринта в 7:00.

Ден 2: Изкачване на връх Ботев и връщане в хижа Плевен

Денят беше 3-ти Март – националният празник на България. Станахме в 6:30 още сънени, хигиена, обличане и в 7 бяхме в столовата. За закуска имаше домашен тутманик, ама по-скоро изглеждаше като бърза баница, или както вкъщи му казваме – солен кекс. Както и да го наричаме, беше си вкусно и даде енергия за първата част от деня.

Гледка към Ботев

Около 7:30 вече бяхме готови, направихме си селфи пред надписа на хижата и лека полека потеглихме нагоре през някогашната ски писта. Небето беше изпълнено с облаци, а низините бяха обгърнати в мъгла. Въпреки по-леките раници, нагоре напредвахме може би малко по-бавно от вчерашният ден. Малко след нас от хижата потеглиха друга една групичка от 4-ма, които ни задминаха, но като цяло не движиха кой знае колко по-бързо от нас.

Долината обхваната в мъгла

Снегът се появи в краят на гората, малко преди да излезем в по-открити части на склона, преди лятната пътека за заслон Ботев да се отдели в ляво от зимната. Ние продължихме нагоре по зимната пътека. На една равна поляна точно в подножието на връх Млечен Чал (2255м) седнахме да починем и да си поставим котките на обувките. Времето ни до тук беше около 1:40 – 1:45.

Млечният чал гледан отдолу

Добре че предният ден в хижата си направихме прогонване на котките, моите си бяха добре, напаснати за обувките ми, но Ицо беше с чисто нови котки, Анелия беше взела на заем, а тези Михаела бяха някакви китайчета, които в последствие и направиха проблем. Та добре че в хижата отиграхме поставянето, та там на поляната горе долу бързо си поставихме котките, хапнахме по нещо сладко и поехме нагоре.

Началото на въжето към мелчният чал

След има няма 150-200 метра, точно в началото на въжето на склона на Млечният Чал на Михаела започнаха да и се разкача дясната котка. Опитахме се да я нагласим, походи така още 20-30 метра и се видя че работата с тия котки няма да я бъде. Добре че времето беше меко и не беше заледено, така че взехме решение тя да си прибере котките и да се пробва нагоре без котки, като се държи повече за въжето, а аз ходех близо зад нея евентуално да я спра ако се подхлъзне.

По въжето

Анелия отново беше първа, както казваше била набрала инерция и не искала да спира. Добре се справи като за заклет пушач. Михаела беше по бавна без котки, и в един момент реши да се отказва. За малко да ме ядоса, разубедих я и продължихме нагоре. Но както написах, беше меко и нямаше проблем да се качи без котки. Така от поляната до върха по въжето се изкачихме за около час. Общото време до Млечният Чал от хижа Плевен ни беше 3 часа.

Под млечният чал

На върха направихме кратка 5 минутна почивка на крак, колкото да си направим по някоя снимка. Настроението вече беше доста приповдигнато. Връх Ботев ясно се виждаше отсреща, горе долу се движехме по график, а си личеше че по билото снега е съвсем малко и няма да затъваме. Добре че си оставихме снегоходките в колата, за да не ни тежат излишно. Така ентусиазирани започнахме да вървим по билото към заслон Ботев.

На билото към Ботев

До заслон Ботев стигнахме за около 30 минути, там също направихме кратка почивка без да влизаме вътре в заслона. Хижарят не дава да се влиза вътре с обувки, камо ли с поставени котки на тях. Така че повисяхме за малко отвън преди да започнем изкачването на самият връх Ботев.

Заслон Ботев

Междувременно високата облачност беше започнала да се разкъсва, от време на време се появяваше Райчо, а връх Ботев ту се откриваше, ту се скриваше в някой облак за кратко. Като цяло времето беше много приятно, вятърът когато го имаше беше слаб. По време на изкачването към върха засякохме групата Л.Е.Щ.А. , които се спускаха от върха. Поговорихме за кратко, казаха че горе може да се влиза с котки и че има кюфтета и бира. Което ме амбицира леко да ускоря темпото.

На връх Ботев

Пристигнах малко преди другите точно в 12:00, 4:30 часа след тръгването ни от хижа Плевен. Помотах се за малко при сградите, извадих знамето и помолих други туристи да ме снимат. На самият връх уцелихме промеждутъкът със със слънце. Докато пристигнат другите се преоблякох и си взех една бира от туристическата спалня. Настанихме се пред нея и извадихме сандвичи и каквото друго си носехме да похапнем. Направихме си и задължителната фотосесия с българското знаме по случай празника ни.

Обща снимка на връх Ботев

Въпреки хубавото време преди обед, то за следобеда прогнозата не беше обещаваща. Даваха го заоблачаване и засилване на вятъра. Така че не се мотахме много на върха, след като хапнахме и починахме се отправихме бързо надолу към заслон Ботев.

седянка на връх Ботев

Слизането се случи много по-бързо от изкачването, пред самият заслон отново спряхме за кратка почивка и Михаела влезе да напълни вода на всички от малката ни групичка. След кратката почивка поехме към Млечният чал, има леко изкачване но не е много. Там по билото за кратък момент ни обгърна един облак, а с наближаването на Млечният чал и въжето, по което трябваше да се спуснем вятърът започва да се усилва.

В мъглата обратно към Млечния Чал

Затова на върха преди въжето спряхме за кратко, колкото да се пакетираме добре, да сложим ръкавици и закопчаем добре якетата. Например аз при катерене ако въобще съм с яке, му отварям циповете под мишниците до краен предел. Така че си затворих всички ципове на якето, сложих ръкавиците и бавно потеглихме надолу по въжето.

Гледки по билото

За щастие малко по-надолу от билото вятъра утихна, дори на моменти ни грееше и слънце. Така че спряхме леко да се разпакетираме, че започна да ни става жега. Така бавно и славно слизахме надолу, изчаквахме Мишето да се спусне без котки, като повече разчиташе да се държи за въжето.

Спускане по въжето

Вече достигнали долу до равното, където на идване сложихме котките, там спряхме да си починем и свалим котаците от краката. Хапнахме набързо по нещо сладко и от там надолу до хижата общо взето се спуснахме без почивка.

Хапване и пийване в хижа Плевен

В хижата ни чакаше топла баня, а след горещият душ ударихме и по една студена бира заедно с агнешка супа. Вкусно готвят в хижа Плевен. След бирата и чорбата имаше 30-40 минути излежаване в стаята, след което слязохме в столовата и се настанихме на общата маса с леща-та. Отрупахме масите с мезета, извадих литър и половина домашно вино, чието носене до хижата си заслужаваше предния ден и така с мезене и пийване отпразнувахме националният празник и откарахме до никое време.

Ден последен – Слизане от хижата и прибиране

Сутринта на хижа Плевен

На сутринта станахме към 8 и нещо, хапнах чорбичка на външната тераса. Тази сутрин времето беше идеално, отсреща северният Джендем и връх Ботев бяха огряти от яркото слънце. Една последна снимка от хижата преди да потеглим надолу към колите и да се приберем обратно в Благоевград.

Коментар