Предната година обиколихме водопадите в Беласица от българска страна, сега дойде времето на тези от македонска страна. Те са общо 7 водопада над 3 села – Смолари, Колешино и Габрово.
За щастие нямаше опашка на граничният пункт Златарево и преминахме бързо през границата и се запътихме към първият водопад – Смоларски водопад, намиращ се над село Смолари. До началото на еко-пътеката се достига лесно, навсякъде има указателни табели.
В началото на еко-пътеката има две заведения – Водопада и Атлантис, ние следобеда седнахме на Водопада, защото на Лебедово Езеро нямаше места, но не сме доволни, скарата е нищо особено, но цените бяха високи. Нищо чудно че заведението си стои празно.
Та да се върнем на Смоларският Водопад – води се най-високият от беласишките водопади с височина на пада от 39,5 метра. Според Уикипедия също така е най-високият постоянен водопад в Северна Македония. Лично аз съм ходил и до Корабският водопад, който е с височина над 100 метра, но в много сухи години пресъхва през септември.
Еко пътеката до Смоларският водопад е добре оформена, качва се по стъпала за около 20 минути до основата на водопада. Пред водопада е изградена дървена платформа, на която има пейки за почивка. Пейки има и по продължение на еко-пътеката, както и една чешмичка с малък дебит на водата.
След като направихме снимките и починахме за кратко се отправихме обратно към колите и към следващото село Колешино и водопадите над него. Асфалтовият път стига близо до основният водопад, от където се оставят колите до водопада са 300 метра по пътека с лек наклон, като покрай пътеката има изградени беседки.
На мен колешенският водопад ми хареса най-много от водопадите в Беласица, от всичките в България и Северна Македония, но това си е чисто субективно мнение. Над основният водопад има още 2 по-малки, до които се достига по стръмна и хлъзгава пътека, дори имаше сложена бодлива тел да пречи на преминаването на горе, но беше повдигната и се минаваше лесно.
Качихме се и до другите два водопада, направихме по някоя снимка на тях, върнахме се до колите и се отправихме към следващото село – Габрово и трите водопада над него.
Първият водопад е буквално на 30 метра от паркинга, където се оставят колите. До другите два водопада има изградена еко пътека с дължина около 800 метра.
Като цяло инфраструктурата в Северна Македония за достъпа до водопадите е в пъти по-добра от тази в българската част на Беласица...
След водопадите отидохме до Лебедово Езеро, но както очаквахме беше пълно с народ, цели автобуси с българи се бяха изсипали там да обядват. За това както писах по-горе, отидохме да хапнем на ресторант Водопада и някак не останахме много доволни.
След прибирането в България решихме да отидем отново до село Долене. Последният път бяхме там в късна есен, искахме да видим селото и през пролетта. Красиви цветни градини с различни цветя за различните сезони.
И пак сблъсък с българската действителност – в Македония пътищата бяха перфектни, а тук пътя до село Долене беше супер разбит, трябва да имате голямо желание да посетите селото, за да изтърпите разбитият път, за да достигнете до него.
Но пък си заслужава!
- 2149 views