За уикенда около 24-ти Май се чудехме доста на къде да хванем, при това прогнозата за 24-ти беше неблагоприятна и в крайна сметка групата реши да преминем през Витоша като да се изкачим от село Железница и да се спуснем към Княжево или Бояна. От 12 човека, които тръгнахме, никой не беше ходил по този маршрут и в тези части на Витоша. Повечето бяхме качвали само Черни Връх от към хижа Алеко.
Срещата ни беше в 8:30 в центъра на село Железница, там оставихме колите, като планът беше като се спуснем от другата страна на планината един познат да дойде с кола и да извози шофьорите до Железница и после те да минат и да вземат останалата част от групата.
От центъра на селото тръгнахме по маркираната пътека покрай реката и така лека полека започнахме да катерим склона на планината. И още в началото направихме „грешка“, слагам я в кавички, защото не е точно грешка, но.. Желанието ми беше да минем през заслон Синята Стрела и така да обходим повече върхове. Но както споменах вече, никой от групата не беше стъпвал в тази част на планината, така че бяхме подминали отбивката и катерехме към хижа Купена, когато осъзнахме че леко сме се объркали.
А до хижа Купена пътеката е ясна и широка, няма как да се обърка човек. То и от хижата до Черни Връх също маркировката е много добра, има колова маркировка през 20 метра. След кратка почивка пред хижата, която изглежда не работеше, решихме все пак да кривнем от стандартната пътека и да отскочим до връх Купена /нямам предвид вр.Голям Купен, който е точно над хижата/.
В началото след като се отбихме от основната пътека малко газихме в хвойната докато намерим едвам личащата си пътечка, която ни изведе на билото леко подсичайки връх Карачаир, от там до Купена стигнахме бързо. Интересното на този връх е, че целият е изграден от сравнително ситни гранитни камъни. По билото духаше студен вятър, така че на върха не се задържахме много време, малка почивка скрити от вятъра между камъните и поехме обратно по билото към вр. Карачаир.
Върховете между Купена и изкачването преди Черни Връх са два – Карачаир и Скопарника, които сравнително лесно и бързо се качват, денивелацията не е голяма. От тях се окриват интересни гледки към Софиия и околните планини и полета. Преди самото изкачване към Черни Връх, където отново поехме по маркираната с колове пътека си направихме почивка, изчаквайки по-бавните за да се съберем всички.
Преди черни връх се излиза в местността Трите Комини, в дясно се пада връх Голям Резен на който е разположена радарна станция с впечатляваща бяла топка на върха си. Там в този участък беше кално и се събираше вода от все още нестопилите се няколко преспи сняг. От тук именно се събират и първите води на река Струма.
На Черни Връх отново задуха студеният вятър, та се наложи да търсим завет до скалите срещу сградата на върха. Като за съботен ден туристите бяха значително по-малко от очакваното. След кратките фотосесии, който всеки от групата направи се събрахме и си направихме импровизираният обед, всеки с каквото носеше в раницата. След почивката поехме надолу в посока Конярника, хижа Кумата и Златните Мостове.
Спускането е общо взето безинтересно, само трябва да се внимава да не се поеме по лявото отклонение към хижа Селимица, защото нямаше табели при разклона. За Конярника е направо, или по скоро леко вдясно. От конярника вече до х.Кумата и Златните мостове се ходи по така наречените еко пътеки, не знам чий кадърен мозък е дал идеята да се насипват със ситен чакъл, въобще не ми харесва ходенето по такава настилка. Наближавайки Златните Мостове нормално и туристите започнаха да нарастват прогресивно.
От Златните Мостове поехме в посока хижа Момина Скала, от там спуснахме към Боянският Водопад. В последната си част пътеката е много стръмна и трябва да се подхожда с допълнително внимание. Самият водопад е впечатляващ, особено в този сезон, когато е пълноводен. След задължителната фото сесия поехме по червената маркировка в посока квартал Бояна. Пътеката продължава да е много стръмна и влажна, не я препоръчвам за слизане по нея. Има друга по-обходна със зелена маркировка.
В Бояна се спуснахме към 19 часа, около 10 часа и 20 минути от началото на прехода. Докато шофьорите ги връщаха към колите им, останалите седнахме на по бира до една каравана/лафка срещу Боянското Ханче.
Ето и следата на маршрута ни в Страва:
Коментар