Велопреход из селцата във Влахина планина

Велопреход из селцата във Влахина планина
Категория
Дати

В събота 5-ти юни за 8-ма поредна година направихме вело прехода из селцата и махалите в частта на Влахина планина срещу Благоевград. Минахме през селата Бучино, Лисия, Дренково, Логодаж, Лешко, Падеш и Железница.

Този вело преход се превърна в ежегоден пролетен, нещо което човек си заслужава да направи, защото се карат велосипедите из едни наистина готини места с красиви гледки към Рила и Пирин. Всяка година променяме по малко маршрута, но в общи линии си остава същият , с няколко базови точки по него.

Изглед към Бело Поле

От Благоевград до с.Бело Поле карахме по черен път успореден на Е-79, покрай бирената борса Виктория, Музеят на водата и старата леярна фабрика. При селото преминахме по моста над река Струма и се озовахме в началото на Влахина планина.

Село Бучино

Тук пътя се разделя, наляво отива към с.Българчево, надясно към с.Бучино. Предните няколко години минавахме през Българчево, този път решихме да е през Бучино. И двата маршрута стигат до черквата на село Лисия, намираща се покрай едноименната рекичка. Разликата между двата маршрута е няколко стотин метра разстояние и само 10 метра положителна денивелация.

При село Лисия

Там има и хубав навес и чешма, обикновено там правим обедната почивка, но този път бяхме компактна група и движехме с по-стегнато темпо, та отложихме обяда за по-късно – направихме го при един параклис, намиращ се над една от махалите на село Дренково.

Параклис над Дренково

От параклиса има много приятно спускане към асфалтовият път минаващ през селото, от там хващаме леко нагоре по асфалта и след това свиваме вляво по един черен път, който ще ни изведе към село Логодаж.

Красиви цветя и небе

В Логодаж също седнахме за почивка на магазинчето при бензиностанцията, пихме по бира, и дойде време за следващата част от маршрута – към село Долно Лешко. Спуснахме се по асфалта покрай язовира и точно преди една спирка на автобус се поема в дясно по един тесен асфалтов път надолу в дерето.

Язовир Логодаж

Следва изкачване по един от отсрещните баири докато се достигне до една позиция от която се вижда селото. От там надолу е едно шеметно спускане, където може да си позволите и по-висока скорост.

За съжаление точно в края на спускането започна да ми издиша предната гума, оказа се че не е спукана, издишаше от винтила, което ми се случва за първи път за толкова години колоездене и хиляди навъртени километри. Както и да е, смених гумата и се отправихме за следващото ни място за почивка – едно кръчме в село Падеш, където кюфтетата и бирата са на много сносни цени, а и с добро качество.

На фона на връх Пирин

От Падеш по главният асфалтов път се достига до местността Ушите, от където има спускане към Покровник и Благоевград. Част от групата реши да приключи тук и се спуснаха по асфалта. Другата част продължихме по планираният маршрут, а именно от Ушите се хваща надясно /юг/ и започва изкачване по черен път докато се достигне връхната точка, от която се открива зашеметяваща гледка към връх Пирин и цялото северно било на планината.

Параклис при горна Железница

От тази точка до с.Железница е едно продължително спускане, като се минава и покрай няколко къщи от Горна/Стара/ Железница. На едно параклисче направихме кратка почивка и продължихме спускането надолу.

село Железница

От Железница до Благоевград си карахме по старият път. В крайна сметка за деня бяхме изминали 70 километра и близо 1500 положителна денивелация. Вечерта разпуснахме на площада с бира под звуците на група Акага.

 

Add new comment