Язовир Пчелина и параклиса на Йоан Летни строен през 1350-та година е едно от любимите ми дестинации в Югозападна България, мястото има своята уникална енергия и винаги там съм се чувствал много добре и зареден с позитивизъм.
Този вело преход го беше намислил и организира моят 2-ри братовчед Влади Стоянов. Плана беше да хванем влака в 8 часа за Дупница и от там да яхнем колелетата в посока Бобов Дол, да прехвърлим източните части на Конявска планина и да се пуснем в радомирското поле.
На срещата пред гарата в Благоевград се събрахме 12 човека, които щяхме да пътуваме с влака. Само с 2-ма по-малко от пролетното ни каране до Мелник, тогава ни беше рекорда за пътуване във влак – 14 човека с колелата.
Как да пътуваме във влак с велосипед
Да направя и една вметка за пътуването с велосипед във влак. Трябва да се закупи билет за велосипеда, който е 2лв независимо от дължината на пътуването и цената на основният билет. Примерно билета до Дупница беше 3.10лв +2лв за велосипеда = 5.10лв обща цена.
Друго важно е, че велосипедите се слагат или най-отпред или най-отзад във влака. Но когато сме повече хора се разпределяме, зависи колко е пълен влака и какъв тип са вагоните. Най-лесно и удобно е със Сименсите, след това с пътническите тип салон и най-кофти е със старите купета.
Та на отиване към Дупница ни се падна точно такъв влак с вагони тип купета, кофтито е че в купе се събират само 2 колела. Добре че влака беше празен и заехме почти целият заден вагон. Кондуктора не беше особено доволен, явно беше кисел в този ранен час. Но все пак успешно се придвижихме до Дупница, където оттренирани бързо свалихме колелата от влака.
От Дупница до Земен през яз.Пчелина с велосипеди
След кратък разбор на гарата в Дупница яхнахме колелата и поехме по пътя към Кюстендил и след отбивката за магистралата се отбихме вдясно към Бобов Дол, като първо минахме покрай ТЕЦ-а.
След това селата Голямо и Мало село и Мламолово докато достигнем Бобов Дол. В село Мламолово има изграден пътен знак от дърво с посоките на добрината. Там спряхме за обща снимка.
След Бобов Дол започна едно стръмно изкачване, добре че не беше много дълго, в края на първото изкачване се изчакахме, последва малко равно и след това ново изкачване, този път по-кратко, пак равно и преди спускането към Жедна пак спряхме за кратко, за да си сложим ветровките.
В Жедна направихме съвсем кратка почивка, колкото да напълним вода от местната чешма. По-голямата ни почивка беше в село Негованци. В центъра на селото има интересен паметник, но буквите бяха почти заличени и не успях да прочета, но предполагам се отнася за балканските войни, защото беше облепен със старинни снимки на местни войници.
До площадчето има магазин, от който си заредихме биричка за следващата ни голяма почивка – на Язовир Пчелина. А до язовира достигнахме като минахме през село Поцърненци, до предпоследната махала е асфалт, а към последната и параклиса на Йоан Летни е нов чакъл и почвен път.
Там на това последно изкачване и спускане към Язовира групата се поразкъса, някои дори си оставиха колелата в по-високото, за да не ги бутат после нагоре. Все пак на параклиса отново се събрахме, починахме си под сянката на дърветата, пийнахме си биричките и хапнахме кой каквото си носеше. А за фотосесиите няма какво да споменавам, то е ясно че всички се снимахме около параклиса и на фона на язовир Пчелина.
След почивката при параклиса над язовира поехме обратно към последната махала, там по-бързите седнахме близо до конната база и се наслаждавахме на красивите кончета, които чакаха туристи да ги яхнат.
Групата се събра и всички заедно поехме вече по-друг път, спуснахме се по черен път до една от махалите на село Егълница, от там за кратко на главният път и след това се отбихме в село Калище, с идеята да посетим Калената Пивница, но както и подозирахме места нямаше.
Решихме да седнем на кръчма в Земен. От Калище до Земен са около 10км по хубав нов асфалт, та бързо се добрахме до градчето по поречието на Струма, за да установим че и там кръчмата не работеше, бяха в отпуск.
В крайна сметка седнахме на едно от двете заведения на гарата, за щастие имаше шкембе чорба, скара и картофки и най-важното – студена бира. Там дочакахме влака в 17.25, с който се прибрахме до Благоевград. А една част от групата използва времето докато пристигне влака да отидат до Земенският Манастир.
Влака от Земен до Радомир беше тип Сименс, та както писах по-горе той е най-удобен за превоз на велосипеди. Наблъскахме всичките велосипеди около една от вратите, там седалките могат да се вдигат и е идеално за колела.
От Радомир до Благоевград пътувахме във вагон тип Салон, и там почти цялата задна част бяхме окупирали с колелата. По маршрута влака ни закъсня с общо около 50 минути, но това не попречи на веселото ни настроение и положителните емоции натрупани през този прекрасен ден, в който бяхме изминали около 67км с колелата.
Коментар