Тук ще опиша един начин на преминаване на Кресненското Дефиле от източната му страна през селата Брежани, Мечкул, Сенокос, Ощава и Влахи до град Кресна. Подходящ е за планински и гравел велосипеди.
Датата беше 2-ри Семптември, времето беше доста топло особено в обедните часове. Тръгнахме от Благоевград рано сутринта, за да избегнем жегите при катеренето, все пак денивелацията от Полето до Брежани и Сенокос не е малка.
От Благоевград до Симитли и Черниче карахме по старият път. Последва катеренето до с.Брежание по асфалтов път с хубава настилка, наскоро правиха ремонт на пътя. Самото изкачване е 4км. В Брежани точно преди отбивката за Мечкул има магазинче, спряхме там да похапнем някоя вафла и да си починем, преди следващата доза изкачване.
От Брежани първо се катери до с.Ракитна, вече пътя е доста разбит, но без проблем се минава и с автомобили. След това изкачване има продължително спускане преди да дойде новата порция изкачване през една открита въглищна мина.
Точно на края на това изкачване, преди да започне спускането към село Мечкул има отбивка вдясно, която ви отвежда по черен път до параклис на Св.Амина. Тази година веднъж ходихме до параклиса с колелата и след това се върнахме по същият път до Благоевград. Ето и снимка от този параклис, мястото е много живописно и обаятелно.
Последва кратко спускане към с.Мечкул, преди да започне откатерване към село Сенокос. В селото бяхме около 10:30, направихме голяма почивка на беседката пред черквата. Първоначалният ни план беше да отидем към хижа Загаза и от там да спуснем към Кресна. Но тежки облаци бяха налазили Пирина, а и аз не се чувствах много във форма, та решихме да се спуснем към Ощава и евентуално да поразпитаме за път към село Влахи.
В Ощава ни упътиха на къде да хванем за да стигнем до Влахи, обаче... то буквално през 3 баира, нагоре надолу и то стръмни. Като денивелация може би направихме повече положителна, отколкото ако бяхме минали през Загаза.
Трудно е за описание как точно да подхванете, може би и ние на места се объркахме и ползвахме на моменти по неползван черен път, докато на моменти пътя си личеше че е доста ползван. Дори на едно място на връхната точка над село Влахи имаше и табелка, показваща че някой някога е направил вело-маршрут Влахи – Ощава.
Някъде по обед бяхме на тази връхна точка, спуснахме се към село Влахи, където направихме по някоя снимка на паметника на Яне Сандански, който е родом от това село. След почивката пак спуснахме и изкатерихме пот път, който чака да бъде асфалтиран, до момента в който стъпихме вече на асфалта при влахинската чешма над Кресна.
Последва стръмно и бързо спускане към Кресна, отидохме на гарата. Бях се притеснил че ще изпуснем ранният влак, а то даже подранихме с половин час. Имахме време да пийнем студена бира, преди в 14:45 да се натоварим на влака за Благоевград.
Получи се готино вело приключение, карахме и по напълно нов и непознат за нас участък между Ощава и Влахи. Догодина може да пробваме от Влахи към Ощавските Бани, да видим дали няма по-леко преминаване с по-малка денивелация.
- 179 views