Стартът и финалът са в Петрич, красиво градче в полите на планината Беласица. Маршрутът всяка година е : Тръгва се от Петрич в посока Струмица, след това хващаме пътя за Валандово и след прехвърлянето на Беласица, свиваме наляво към Дойран, където пренощуваме. На другия ден пресичаме границата с Гърция и заобикаляме езерото Керкини от към север и се насочваме към Промахона, от където се връщаме в България. Общото разстояние е 197 км.
Тръгнахме около 70 човека като до границата карахме заедно. Но след преминаване то Българо-Македонската граница се разделихме на 2 групи. Тези със шосейните велосипеди избързаха напред, което е обяснимо - те поддържат по-висока скорост. Ние с туристическите и мтб велосипеди го дадохме по-кротко. След Струмица седнахме в една много добра крайпътна кръчма, където хапнахме плескавици и пихме бира Златен Даб - страхотна бира, който не я опитвал трябва да изпие поне една.
След това до Дойран въртяхме педалите с малки почивки. Теренът беше хълмист с леки изкачвания и спускания. В Дойран пристигнахме около 3 следобед след 100 км пътешествие (нямам идея дали беше тяхно или наше време). Настанихме се по хотелчетата, по един бърз душ и навестихме рибените ресторантчета по крайбрежието на Дойранското езеро. Страхотна бира и вкусна риба :)
Странно впечатление ми направи, че македонците (и аз съм македонец, ама от Благоевград) казват на млечната салата Таратор, т.е на техния таратор не слагат грам вода.
На другия ден ставането не беше от най-приятните, но ни чакаха още около 100 км. Границата с Гърция е на 2-3 километра от градчето и до там се придвижихме разпокъсано.
Шосейкаджиите предвидливо бяха тръгнали по-рано, защото на границата ни чакаше полицейски патрул, който ни даваше темпо и ни придружи до границата с България. Тъй като минахме през няколко гръцки градчета и беше Неделя, ми направи впечатление колко много хора отиват на черква неделя сутрин. Гърците са запазили традицията и се черкуват всяка неделя.
До границата с България карането беше монотонно, с кратки почивки за да налеем вода и да хапнем по сандвич набързо. То така беше и след като се върнахме в България, поизморени и бързащи да се върнем в Петрич, откъдето всеки да поеме откъдето е :)
Коментар