26 Септември беше от тези хубави топли есенни слънчеви дни, в които е престъпление да си седиш вкъщи. Планът беше да отидем с велосипедите до село Кашина и водопад Скоко, намиращи се на 10-тина км от Рожен.
Предният ден в събота бях на гроздобер, помогнах на един приятел да си оберат лозето. Приключихме в ранният следобед, прибрах се, един душ, стегнах багажа и с колелото се натоварих на влака и отидох на Кресна, където приятели празнуваха рождения ден на дъщеря си.
Бяхме се уговорили на следващата сутрин да ме вземат от Кресна и да отидем с кола до Рожен, от където щяхме да тръгнем с велосипедите. Там в Рожен ни чакаха още двама приятели, които бяха дошли от Петрич.
Помотахме се малко докато разтоварим колелата и си подредим багажа. След което се отправихме към село Любовище. Преди селото има интересен тунел издълбан в пясъците, то и до него общо взето бутахме, не че не ставаше за каране, просто в началото на карането не е добре човек да си дава много зор.
След тунела следва леко спускане към селото, от където теренът започва с леко изкачване към село Кашина. Може да се каже че е вълнообразно, леки изкачвания последвани от леки спускания, много приятно за велосипеди, за пеша ще е доста досадно. От Рожен до село Кашина са 8 км, повечето от които черен път, но става за леки коли.
В село Кашина седнахме в местното кръчме, ако може така да се нарече, при Бай Митко. Пихме по бира и се отправихме към водопад Скоко. До него оставаха още 2,5км по черен път, само на едно място бутахме колелата, и докато бутахме се натъкнахме на интересна табела гласяща: „Всеки човек трябва поне веднъж в живота си да избута лодка през планината“, това истински ни разсмя. Оказа се че е цитат на Вернер Херцог.
Не след дълго достигнахме и до самата пътека, отклоняваща се от пътя към водопада, но тя е кратка, има няма 50 метра. Оставихме колелата на пътя и отидохме към водопада. Там на прохлада направихме по дълга почивка, а имахме нужда от прохлада, защото денят беше станал ужасно горещ за септември.
На излизането отново на пътя засякохме един наш познат гайдар – Стоян Стефанов, последно го засякох като бяхме зимата на Даков Мост над хижа Беговица. Приятелите от Петрич го помолиха да изсвири на гайдата една песен и той не се поколеба. Първоначално само гледахме и се наслаждавахме на звука на гайдата, но хорото не закъсня, а аз снимах с камерата.
След музикалната почивка се качихме на колелата и поехме по пътя към село Сугарево, пътят леко се виеше нагоре по западният склон на Пирина. Водопадът не на 780м надморска височина, а най-високата точка от пътя ни към село Сугарево беше 940 метра.
От тази най-висока точка започна едно приятно спускане към село Сугарево, като подминахме отбивката за гроба на Тодор Александров. Но след селото спускането към Кърланово беше доста друсащо, пътят осеян с един камънак, въобще неприятен терен за спускане.
От Кърланово до Рожен си карахме по асфалта, първоначално стръмно изкачване преминаващо към по-леко и накрая стръмно спускане по асфалта към Рожен, където бяхме оставили колите. Преди да се натоварим седнахме в ресторантчето на едно хотелче, и завършихме прехода с вкусна скара и бира.
- 205 views