След продължителният циклон и почти 2 седмици неспирни валежи, най-накрая времето се оправи и решихме да не губим свободен седмичен ден и да се разходим с колелата до Рупите, Хераклея Синтика и Петрич. Изходната точка решихме да е Кресна.
В Благоевград утрото на 20-ти Октомври беше мъгливо, срещата с още 2-ма приятели беше на гарата, за да хванем влака в 10 за Кресна. Влакът пристигна с леко закъснение, натоварихме набързо колелата в последният вагон и се отправихме на юг.
В дефилето и вече в Кресна мъглата нямаше, очакваше ни хубав слънчев ден, перфектно време за каране на велосипед – нито студено, нито топло. В центъра на Кресна се прехвърлихме от западната страна на река Струма, от където започва и старият път минаващ през редица села, първото от които е Сливница.
За първи път карахме по този път, оказа се че скоро е бил асфалтиран и чак до последното село по пътя Рибник имаше чисто нов асфалт – идеален терен за каране по шосе – нов път и малко автомобили.
С лежерно темпо се отправихме на юг по този път, като до село Микрево спирахме на 2 пъти, единият да заредим вода на една чешма, а другият да свалим малко излишни дрехи, че беше започнало да става топло.
От Микрево до село Рибново, където този път свършва и се включва в главният път между Е79 и Петрич, карахме без спиране. Минахме през селата Драката, Струма и Лебница. В село Рибник спряхме за обедна почивка в местното кръчме, където приготвят вкусна рибена чорба.
След като хапнахме поехме в посока към Рупите. Отбивката не беше далече, но вече там трафикът е натоварен и не беше много приятно. След като отбихме към Рупите, първо посетихме храмът на света Петка и се разходихме из парка, където още се намира къщата, в която прекара последните си години пророчицата Ванга и един от горещите минерални извори.
След това минахме и покрай минералните гьолове, където имаше не малко хора на плаж, а в поляните наоколо имаше паркирани над 10 каравани и кемпери. До Хераклея Синтика продължихме по кратък черен път, но добре утъпкан. Там направихме по някоя снимка до оградата, не сме влизали навътре сред разкопките, не знам дали е позволено.
Решихме да не се връщаме на пътя към Петрич от който дойдохме, ами през село Рупите и нов черен път достигнахме до ЖП моста над река Струмешница, до него имаше и пешеходен мост по който преминахме от южната страна на реката.
Последва кратко изкачване до село Митино, от където вече по асфалтов път се отправихме към Петрич, включихме се към пътя идващ от Марикостиново и Дрангово. Скоро бяхме вече в Петрич. До влакът имаше повече от час, така че се отправихме към новият парк, където бичихме айляка на хубавото време.
Коментар