Направихме прехода в два дни – първият ден отидохме с велосипедите до хижа Моравица, вторият ден се качихме пеш до връх Пирин и след това се прибрахме с колелата до Благоевград.
Ден 1: До хижа Моравица с велосипеди
От известно време си бяхме наумили да изкачим връх Пирин и в крайна сметка се спряхме на този вариант, да нощуваме на хижа Моравица и рано да другата сутрин да качим върха. По-различното беше, че до хижата решихме да се качим с велосипеди.
За да не мъкнем излишен багаж с колелата, Коце предварително беше занесъл повечето от багажа на хижа Моравица, така че да се качим до хижата само с по една малка раничка. Речено сторено, дойде време за действие. С колелата до хижата тръгнахме 4 човека: Аз, Ачката, Даниел и Коце. Вечерта на хижата трябваше да дойдат още хора, с които да качим на другият ден върха.
Още в началото направихме две грешки: Тръгнахме в ранният следобед в най-голямата жега, и решихме да се качим до хижата от към Брежани, по западен склон който цял следобед го огрява слънцето. Докато се качим до превала между Брежани и Предела доста се поизпотихме, голяма мъка беше, като най-тегаво беше самото изкачване по асфалта до Брежани и първите километри по черният път над селото. Все пак с по-бавно темпо в късния следобед стигнахме до хижата.
Хижа Моравица навремето е било нещо като малка почивна станция на ВиК. Представлява масивна постройка с един основен етаж, който реално се ползва като хижа и един приземен етаж, който се ползва като заслон. В хижата има няколко стаи с по 3-4 легла, а в заслона стая с дървени нарове и стая за столова. Ток няма! Има баня с бойлер на дърва. Обхват на операторите също няма!
Прибрахме велосипедите долу в заслона, позамихме се и направихме лека разходка в околността да потърсим обхват, недалеч от хижата намерихме и който имаше нужда направи своите разговори.
Върнахме се в хижата, беше станало време за вечеря. Хижарят с приятели си бяха опекли едно агне, почерпиха ни с агнешко и дроб сърма и домашна ракия. Ние си носехме по някоя бира, така че се заформи приятна вечеринка. Все пак трябваше да ставаме рано на другата сутрин, така че не се застояхме до късно.
Късно вечерта, когато вече си бяхме легнали на хижата пристигнаха Лили и нейният приятел Влади, те щяха да се включат в утрешният преход.
Ден 2: Изкачване на връх Пирин
Станахме рано и се отправихме към началото на пътеката за връх Пирин. До началото на пътеката се върви първо по пряка пътека през гората до превала между Предела и Брежани, където има черен път. Точно на превала се отбива черен път в южна посока, хваща се по него и след 3км се достига до една поляна и рекичка, която пресича пътя. На този път ни чакаха още приятели, които идваха с кола от Благоевград.
Събрахме се вече по-стабилна група и се отправихме нагоре по пътеката за връх Пирин. Това може би е една от най-гадните пътеки за качването на връх Пирин, върви право нагоре през гората и е доста стръмна. Вече като сте достигне до височината на клека започвате да се движите в ляво по склона.
За щастие седмица две преди нас имаше голяма организирана група от около 50 човека за качването на вр.Пирин, и няколко човека от Брежани се бяха погрижили да почистят пътеката, така че нямахме проблеми с минаването през участъка с клек.
Някъде в началото на клека е предпоследната вода, но по-добре си налейте тук, защото последната вода е малко по-скрита и ние на качване не я намерихме, чак на спускане по случайност минахме покрай нея.
След излизането от клека сте почти на самото било и остават последните около 150м денивелация, които се вземат за около половин час. От билото вече се отварят страхотни гледки, вижда се както Благоевград в далечината, така и по-близките села в Симитлишко, вижда се добре Разлог на югоизток, както и околните му села. А гледката на юг към по основното било на Пирин е зашеметяваща, откроява се мраморното било и първенецът на планината връх Вихрен.
Горе долу качването до връх Пирин от хижа Моравица ни отне около 5 часа. На върха се снимахме, обядвахме и поехме надолу. Спускането го взехме малко по-бързо от качването, но не с много. Тези дето бяхме оставили колелата в хижа трябваше да се отбием и да си ги вземем.
Част трета: Прибиране с колелата до Благоевград
Направихме и следващата глупост, спуснахме се към Предел и от там по асфалта към Симитли. В Неделя вечер в сумрака да се спускаш от там при засилен трафик не е най-умното нещо, което може да направи човек. За щастие се разминахме без инциденти. В Симитли вече бяхме по тъмно, а ни оставаха още 16км до Благоевград.
От Симитли до Благоевград си карахме по старият път, като зад нас караше и ни осветяваше пътя Китан – момчето, което се беше дошло сутринта за качването на върха. В Благоевград се прибрахме успешно към 23 часа вечерта, поизморени но и много надъхани от направеният през деня преход.
ПС: Към галерията съм добавил снимки и от Angel Asenov - Ачката
Коментар