Това е един сравнително лек преход, но с повече денивелация, който няма технични участъци, почти през цялото време се върви по фердинандовият път, като се тръгва от Говедарци, минава се покрай хижа Мечит, връх Малък Мечит и се достига до връх Голям Мечит с височина 2567 метра.
Ние тръгнахме в събота след обед от Благоевград, някъде към 16:30 бяхме над село Говедарци, там където свършва асфалта в долната част на ски пистата, която отдавна не работи. Има оформени 2 поляни като паркинг, за щастие на едната имаше 1 място да си оставим колата, имаше много коли и всяко друго място беше заето. От там до хижа Мечит решихме да отидем по пътя, бавничко без да се напъваме стигнахме за час и 20 минути. По пътеката е значително по-кратко, но и по-стръмно.
Планът беше да нощуваме на хижа Мечит, бяхме си запазили места. Това за мен е една от най-добрите хижи в Рила – уютна и със страхотни хижари, а за кухнята само суперлативи. Въпреки че беше събота и предлагат добри условия, в крайна сметка хижата не беше пълна. Нашата скромна група от 4 човека се настанихме в стая със 7 легла и си бяхме сами.
Вечерта хапнахме и пийнахме в столовата на хижата, малко преди полунощ си легнахме. За съжаление цялата вечер беше облачно и не се виждаха никакви звезди, а идеята беше да гледаме звездопада на персеидите. Сутринта като станахме небето беше ясно, без никакво облаче. Закусихме, приготвихме си багажа и към 9 часа тръгнахме нагоре по пътя на Фердинанд.
Въряхме си така по пътя докато достигнахме връх Малък Мечит с височина 2171 метра. То връх силно казано, по-скоро е една поляна с малко скалички на нея. Там спряхме за кратка почивка. Върховете бяха обгърнати от мъгла, която бързо се движеше от вятъра. Личеше си че ще я разкара докато стигнем до билото.
От тук вече има преки пътечки, които секат завоите на пътя. Има си маркировка и се минава през тях без проблем. Ако не ви се минава по пътеките, може да си обикаляте по пътя, ще ви отнеме малко повече време. Та така лека полека достигнахме до билото на планината. Откриха се гледки към Скаквците и Йозола срещу нас и Мусала в по-заден план. Също така добре се виждаше и езерото Йозола под едноименният връх.
Кратка почивка и продължихме нагоре по билото, пак избрахме пряката пътека през клека, но този път беше малко по-неприятна за ходене. Вече достигнали горе пак се включихме в пътя, до връх Мечит оставаше съвсем малко. Фердинандовият път заобикаля върха от лявата му страна, пада се изток-югоизток. За самият връх се отбива стръмна пътечка, която е отбелязана с каменни пирамидки.
След 5-10 минути и сте на върха. За кратко бяхме сами на връх Мечит, след малко дойде една група движеща се близо зад нас, след това едни младежи и върха се понапълни с хора. Беше станало почти 12 часа, та горе долу до върха се качихме за около 2:45 часа. Починахме си на върха, хапнахме по сандвич. В началото около нас имаше облак, който вятъра издуха и се разкри красива гледка. Все още отсреща Лопушкият връх обаче беше обгърнат от облак.
Имахме идея да качим Лопушки връх и да се спуснем покрай лопушкото езеро по някаква немаркирана пътека. Но преценихме да не рискуваме с пътеката, но да се опитаме да качим върха. Слязохме от Мечит на фердинандовият път и поехме по него в западна посока. На следващото възвишение, което вече се води част от Лопушките върхове има на скалата издялан надпис в чест на Цар Фердинанд, но надписа почти не си личи и до него е поставена голяма метална табела, на която надписа е пренесен в четим вид.
След това възвишение следва спускане до една седловина, където фердинадовият път се отклонява към заслон Кобилино Бранище, а билната пътека със зимна маркировка продължава по билото към следващото възвишение, част от Лопушките върхове. Изкачихме и това възвишение, а пред нас се откри вече големият връх Лопушки, който на някои карти е отбелязан и като Попова Капа.
Решихме че ще окъснеем много, ако качим върха. Имаше поне още час качване, а времето си напредваше. Така че решихме да се връщаме, но първо си направихме по-голяма почивка на завет зад един клек.
Върнахме си се по абсолютно по същият път по който дойдохме. Бавно и славно, стъпка по стъпка си подминахме връх Мечит, след това покрай Малък Мечит и така до хижа Мечит. Цялото това разстояние без почивка. На хижата седнахме за 15 минути да починем, кой да пийне по бира, кой да хапне тулумбичка – домашните тулумби в хижата са много добри.
За слизането от хижата до колата избрахме да минем по пряката пътека, стъмна си е, но пък спестява доста обикаляне. При колата достигнахме към 17:20. 10-тина минути докато се преоблечем и преобуем. Спуснахме се в Говедарци и седнахме на едно открито ново заведение край пътя, там набързо хапнахме картофки, кюфтета и пихме по бира, преди да се приберем в Благоевград.
- 761 views