Преход от Кирилова Поляна до Попова Капа през Сухото Езеро

Попова Капа и Поповокапски езера
Дати

Това качване до билото на Попова Капа и Голям Купен го бяхме замислили още миналото лято, но тогава влошаване на времето ни отказа, бяхме стигнали само до Сухото Езеро. Ето че дойде момента и за връх Попова Капа.

В 7 сутринта тръгнахме от Благоевград за Кирилова поляна, там докато се натъкмим с багажа стана 8:30. До Сухото езеро стигнахме за около час и петнадесет минути, там направихме голяма почивка.

Кирилова поляна

Нагоре към Поповокапските езера хванахме по пряката лятна пътека, която е доста обрасла и стръмна. Голяма грешка че не си сложих дългите панталони, беше мъка да се минава от там по къси панталонки.

Сухото езеро гледано от лятната пътека

След малко повече от час издрапахме до езерата с одрани крака и наядени от безброй комари и мушички. Там на езерата под връх Попова Капа си направихме обедната почивка, че бях вече прегладнял и с изчерпан запас от енергия.

Лопушки връх

И тук направих първата грешка с храненето, вместо сандвича си изядох бамята и таратора, които са крайно некалорични. Последва качване до превала между двете Попови Капи /Прекорец и Лопушки връх, така са дадени на картата/

Цветя по пътеката

Там на превала реших да си спестя качването до Попова Капа/Прекорец, от където чудесно се вижда Страшното Езеро, ще остане за следващият път. Единият приятел все пак се качи до върха и направи снимки отгоре.

Заслон кобилино бранище

Връщането към Кирилова поляна го направихме по маркираната пътека към заслон Кобилино Бранище и след това към Сухото езеро. Въпреки ремонта дето наскоро бяха направили на заслона, вътре си е същият батак, но това си е заслон де, при нужда да се подслоните в него.

Билото на Попова Капа и Голям Купен

Слизането обратно към колите беше скучно и монотонно, все пак успяхме да открием една огромна манатарка, която си разделихме и вечерта я хапнах с една студена бира.

 

Add new comment