От Скакавица до х.Вада през Урдините Езера

От Скакавица до х.Вада през Урдините Езера
Дати
-
Tags

Последният уикенд на Август бяхме планирали посещение на Урдиният Циркус и обиколка на Урдините езера. Планът беше малко по-различен от стандартният достъп до езерата. Идеята беше да тръгнем от Зелени Преслап, през хижа Скакавица и от там нагоре към Раздела и спускане към Урдиният циркус.

В петък привечер потеглихме след работа към Зелени Преслап, оставихме колата там тъкмо на здрачаване, качихме се за около час до хижа Скакавица, където ни посрещна един крайно негостоприемен хижар, явно му беше криво че го вдигнахме от масата, на която пийваше с приятели.  Условията в хижата също са под средното ниво за българска хижа.

На сутринта в Събота потеглихме към нашата първа цел – връх Кабул /2531м/, минахме по маркираната пътека със синя маркировка, която в един момент се съединява с тази идваща от Зелени Преслап за вр.Кабул. С качването нагоре се откриват интересните гледки. До върха достигнахме точно за 2 часа.

От връх Кабул се откри гледка и към следващата ни точка от маршрута – връх Отовица /2696м/. От тук изглеждаше труден за качване и доста по-висок, а реално го изкачихме за 40 минути, с 20-те минути за почивка и закуска на Кабул, на връх Отовица бяхме точно 3 часа след старта ни от хижа Скакавица.

От Отовица вече се откриват едни от най-прекрасните гледки в Рила, и към Мальовишкият Дял, и към Калините и Поличите. А пък леко встрани от Отовица е Езерният Връх, от който гледката към Седемте Рилски Езера е зашеметяваща.

По този маршрут срещнахме не повече от 10 човека, докато долу покрай Рилските Езера върволица от хора беше безкрайна. Там с тези зарибяващи гледки доста се помитахме и снимахме, единствено силният вятър се опитваше да ни попречи, но безуспешно.

Покрай Раздела преминахме експресно насочили се към Зелени Камък на Зелени Рид, от там започва да се спуска пътеката към Урдиният циркус и първото езеро покрай което минахме беше Рибното езеро. Там направихме почивката за обяд.

За сухото езеро има пътечка вляво, малко над Рибното Езеро, но ние нещо я изпуснахме и това езеро го пропуснахме в нашата обиколка. След като хапнахме се отправихме по пътеката към Триъгълника, аз се изкачих и до една чучка от която се открива страхорна гледка към целият циркус, там има и пирамидка с дървен кръст.

След това отидохме до Триъгълника, и леко спуснахме до над Голямата Паница. Единият вариант беше да слезем до нея и от там да се качим нагоре по ясната пътека до Малката паница. Но ние избрахме другият вариант, по една едвам забележима пътечка, но маркирана с пирамидки покрай скалите отидохме директно на Малката Паница.

Отново направихме голяма почивка, времето беше променливо, ту слънце, ту облаци, но поне вятър в циркуса нямаше. Имахме доста време докато достигнем хижа Вада, така че спокойно си се мотаехме и се наслаждавахме на красотата на урдините езера. След Малката Паница преминахме покрай Ботаническото езеро. Погледнато под определен ъгъл, неговите брегове образуват така нареченият феномен „Целувката на Крокодил и Делфин“. На снимките ясно се виждат формите на левият и десният бряг от отока на езерото как наистина приличат на Крокодил и Делфин.

Голямата Паница е точно под Малката, когато е по-пълноводно има красива водна каскада от водопади между двете езера, но сега в краят на Август почти не си личеше, дебита на водата беше доста слаб.

От тук до хижа Вада ни очакваше продължително слизане през долината, но каква долина само – от двете страна заобиколена с отвесни скали и причудливи скални форми. На няколко места имаше поставени табели разказващи за заобикалящият феномен.

Лека полека достигнахме до Яворова поляна, където преминава пътеката от хижа Мальовица до Хижа Вада, ние поехме наляво към хижа Вада. Не след дълго достигнахме и пътеката, която слиза по Зелени Рид. Още малко ходене и достигнахме крайната точка за деня – хижа Вада.

За хижа Вада мога да кажа само позитивни неща, посрещането и обслужването са на светлинни години от това на хижа Скакавица. Наистина хижата е доста по-малка, но пък стопаните са много гостоприемни, а храната която готвят е изключително вкусна.

След пивка вечер, в Неделя сутрин ударихме по една шкембе чорба и лежерно се отправихме към Зелени Преслап, където бяхме оставили колата. По пътя се отбихме до хижа Ловна, там за първи път опитах бира Витошко Лале – добра бира, но 5лв ми се струват много. След това до хижа Пионерска, където бяха паркирани стотици автомобили, явно нагоре към езерата пак щеше да е пренаселено!

Коментар