На 10 Октомври бяхме решили да изкачим връх Вихрен, но тъй като предните дни времето беше лошо и не бяхме решили от къде точно да го изкачим, щяхме да решим на място. Но на този ден времето беше страхотно, а склоновете сухи и огрени от слънцето. Така че решихме да изкачим Вихрен по Джамджиевият ръб.
Бяхме компактна група от 4 човека, от които само един не беше минавал по този маршрут, той даже и върха не беше качвал до този момент.
Паркирахме колата близо до хижа Вихрен и от там поехме по стандартната маркирана пътека, която минава през казаните. Точно където на последният рид, където се вижда в ниското пътеката идваща от към хижа Бъндерица се поема нагоре по рида, от там започва и самата пътека вървяща по рида Джамджиев ръб.
По самият ръб може се каже, че е леко екстремно, но не е нищо сложно, само не трябва да ви е страх от високо. Този път свих леко в ляво и хванах без да искам по подсичащата пътечка, която пък е още по-безопасна. Стигнах до билото бързо и изчаках другите да се качат.
От там нагоре ходенето по ръба не е нищо особено като трудност, но пък гледките са уникални. До върха стигнахме за около 3:30, това може би е най-бавното ми качване на Вихрен досега, но спирахме често за снимки, наслаждавахме се на хубавото време, денят беше пред нас.
Докато качим върха ни задминаха 10-тина човека, а на самият връх имаше немалко хора. Естествено си направихме снимки на върха, почивка за хапване и лекичко започнахме да се спускаме към Кабата.
Това слизане съм го правил десетки пъти и ми е толкова омръзнало, че няма какво да се коментира. Там човек няма как да се изгуби, пътеката е повече от ясна, в някои хубави летни дни само за ден по нея се качват стотици хора до върха.
Какво повечето други пъти, след разходка в района на хижа Вихрен седнахме да хапнем при Лазо, заведение на паркинга преди хижа Бъндерица. Там готвят много добре, а и цените са съвсем нормални.
Коментар