Преходът ни беше от Кирилова поляна покрай Сухото езеро, изкачване до Поповокапски езера по пряката пътека наречена Асансьора, изкачване на Лопушки връх (2698) и след това спускане към заслон Кобилино Бранище, Сухото езеро и Кирилова Поляна.
Прехода го направихме в първият ден на Октомври, трябваше да е предният ден, но поради разни ангажименти се отложи. Като цяло прогнозата за събота беше по-добра, но и за неделя не беше лоша, нямаше прогноза за валежи. Това за част от групата беше нещо като поправка, защото това лято, когато ходихме до връх Мечит не успяхме да качим Лопушкият връх.
Видео от Прехода:
Срещата беше в 8:00 в Благоевград, докато се натоварим по колите и стигнем Кирилова поляна стана 9 и нещо. Реално тръгнахме по пътеката към Сухото Езеро към 9 и 20. Групата ни беше от 10 човека.
За малко над час достигнахме до Сухото Езеро. Тази пътека сме я минавали много пъти, няма какво толкова да и се описва, маркирана е добре със бяло-зелена маркировка, има и достатъчно табели по пътеката. Достигайки до Сухото езеро го видях за първи път наистина сухо. Навръщане минахме през средата на езерото, дори не беше кално.
След подкрепителна почивка хванахме пътеката вляво от езерото, и след малко достигнахме водопада и отбивката за лятната пътека наречена Асансьора. Тя е наречена така, защото е в първата си част е стръмна и ви изкачва директно на Поповокапските Езера. Този път се следваше добре – беше утъпкана и нямаше тръни.
Но според мен Асансьора е малко пресилено име, ходили сме и по по-стръмни пътеки, дори тази година ни се наложи колелата да ги пренасяме по по-стръмни, но и по-кратки участъци. Но все пак пътеката бързо набира денивелация, и при всяка почивка като погледнете назад Сухото езеро е все по далеко под вас и изглежда по-малко.
На средата на пътеката, вече като преминахме най-стръмната част си направихме кратка почивка, след което вече по по-приятен терен се отправихме и достигнахме едно от долните Поповокапски езера. Вече беше станало към 12 часа и спряхме за по-голяма обедна почивка.
За съжаление подухваше студен вятър и не се заседяхме много около езерото. Колкото да хапнем по сандвич и нещо сладко. След почивката поехме по пътеката с червената маркировка, която по принцип отива към Страшното езеро и хижа Мальовица. Минахме покрай най-голямото от езерата, а над него се извисяваше връх Попова Капа (2704).
След езерото продължихме по пътеката, колкото да заобиколим скалите в дясно и след това се отбихме в дясно по немаркирана пътечка и излязохме на билото, където вече има маркирана пътека с бяло и жътло, която започва от хижа Мальовица след това покарай Страшното езеро се качва до билото и след това през Лопушките върхове достига до Фердинандовият път и минавайки покрай връх Мечит се спуска до хижа Мечит..
Та ние вече излезли на билото поехме по пътеката към Лопушки връх. На една малко седловина под върха се откри красива гледка към Лопушкото езеро, което в това време от годината беше понамаляло като размер.
Още малко напън и достигнахме върха. За наше огромно съжаление точно в този момент ни обгърна облак и ни скри гледките. От началото на прехода ни до върха се изкачихме точно за 4 часа. Направихме си по някоя снимка на фона на старото метео съоръжение и започнахме да се спускаме от другата страна следвайки жълтата и колова маркировка.
Имахме идея да отидем до отсрещния от лопушките върхове, за да видим Плочата на Фердинанд. Но времето започваше да става шантаво. Ту черни облаци, които вятъра във високото бързо издухваше. Когато имаше облак започваше леко да препръсква, след това се заменяше от слънце и така бързо ги редуваше. Решихме да спуснем директно към заслон Кобилино Бранище.
Спускахме директно, но теренът го позволяваше. Изсъхнала трева и от време на време хвойна и по-рядко самостоятелен клек, който лесно се заобикаляше. Не след дълго се спуснахме до пътеката със зелена маркировка, продължение на Фердинандовият път към Кобилино Бранище. Това реално е пътеката от Кирилова Поляна през Сухото езеро и Кобилино Бранище до Мечит.
Стъпили на пътеката вече леко увеличихме темпото и скоро след това бяхме на заслон Кобилино Бранище. Седнахме да си починем и да хапнем по нещо за подкрепа. Както писах вече, времето беше супер променливо, отново се разредиха тъмни облаци и започна леко да ръми. Точно толкова, колкото да те накара да си облечеш якето и няма и 10 минути след това облаците бяха издухани и слънцето отново се показа.
Пътеката от Кобилино Бранище до Сухото езеро е с приятен налкон покрай рекичката и с монотонно слизане достигнахме до езерото. Както казах, за първи път го виждам напълно пресъхнало. Та нямаше как да не минем директно през езерото и да не си направим по някоя друга снимка на неговото дъно.
Последва другата скучна част – слизането от Сухото езеро до Кирилова поляна. Но лека полека без да си даваме зор достигнахме до колите, паркирани там около чешмата. Общо време за прехода – 7:20 часа. След като се освежихме на чешмата поехме с колите към ресторант Дяволските води при село Пастра, където предлагат вкусна храна на нормални цени.
- 539 views