В ранното утро на 8-ми август поехме с колите от Благоевград към язовир Белмекен. Колите ги паркирахме в края на асфалта пред спортната база и стрелбището, където има широк паркинг.
Пеш продължихме малко по черният път, който съвсем леко в началото се спуска и на завоя хванахме пътеката в дясно. Тя се събира малко след това с пътеката, която минава през спортната база, но в тези Ковид времена от там не пускат да се минава.
Следва стръмно изкачване до Зъбчето – една интересна скала, на която са монтирали голям метален кръст. Там си направихме по-голяма почивка, лека закуска, малко снимки и продължихме нагоре.
От Зъбчето до платото горе не е много, и вече изкачването не е толкова стръмно. Още от преди Зъбчето се следва колова маркировка, която на билото се отправя в западна посока. В един момент от основната пътека се отбива вдясно по-малка, която подсича връх Каменити Чал и се насочва към Ушите – премката между Ушите и Каменити Чал.
Тук преминава пътеката с червена маркировка от хижа Белмекен до хижа Заврачица. Има изворче точно под пътеката, където може да напълните студена бистра вода.
От Ушите до връх Ибър изкачването е сравнително стръмно, но по тревист терен. За не повече от 30 минути сте на върха. Самият връх е обширен и затревен, от него се откриват чудни гледки към Мусаленският венец, Централна Рила, връх Белмекен, язовир Искър, Пирин, Родопите, че дори и Драмски Боздаг се откроява на юг, а на север Витоша и Стара планина. Верила, Плана и Средна гора лежат долу в ниското.
На върха направихме по-голяма обедна почивка, скрихме се от слънцето в сянката на едни по-големи камъни, че беше станало неприятно горещо. След почивката си направихме общата снимка и поехме обратно по същият път. Домързя ни да изкачим отсрещните Каменити и Сиври чалове.
На връщане се отбихме в Якоруда да хапнем в едно кръчме в центъра, на което не помня името, но готвят много вкусно ястия от телешко месо. След това нахранени и доволни се прибрахме обратно в Благоевград.
Коментар