Изкачване на връх Дженгал от хижа Демяница

Изкачване на връх Дженгал от хижа Демяница
Дати

Връх Дженгал е с височина 2730м и е разположен в централната част на Пирин, от едната страна се извисява над Попово езеро, от другата над Валявишките езера, Самодивските езера са в самата му основа. Дженгал е един магнетичен и красив връх привличащ хиляди планинари всяка година.

Основните точки хижи за преход до връх Дженгал са хижа Безбог, хижа Демяница и заслон Тевно Езеро. Ние избрахме за начална точка на нашият преход хижа Демяница, която се намира над Банско на 1890м надморска височина. С малко по-висока кола се достига на 10-тина минути преди хижата.

Хижа Демяница

Бяхме група от 7 човека, бързо достигнахме и подминахме хожа Демяница и продължихме нагоре по долината на Валявишка река. Последно бях идвал в този район миналата година, като тогава се спуснах от Тевно Езеро до Банско пеша. Тази година ме изненадаха с множество дървени мостчета и стъпала изградени по пътеката,

Мостчета по пътеката

Постепенно набирахме височина, а долината винаги ме е впечатлявала със своята красота – много зеленина и разцъфнали цветя, а околните върхове правят гледката още по-впечатляваща. Така походихме по долината до разклона, където се разделят пътеките – синята маркировка продължава направо за Тевно Езеро, а жълтата наляво за Валявишките езера, Дженгалска порта и хижа Безбог.

Красота в долината на Валявишка/Демянишка река

Ние поехме по жълтата маркировка, като постепенно се изкачихме до Голямо Валявишко езеро, в началото когато е пълноводно езерото има ясно изразен остров, който става полуостров с намаляване на нивото на езерото. На брега на езерото направихме първата малко по-дълга почивка, да хапнем по нещо за подкрепа преди предстоящото стръмно изкачване.

Голямо Валявишко Езеро

След почивката продължихме още известно време по маркираната пътека, след което отбихме вдясно и се насочихме вече към изкачване на връх Дженгал. По принцип има маркировка от пирамидки, но все още имаше преспи сняг и ги заобикаляхме, та не следвахме точно отбелязаната с пирамидки пътека.

Катерене из преспите

Ориентировка ни беше пещерата в склона под връх Дженгал, изкачвахме се по склона вдясно от нея, когато достигнахме нивото ѝ се отбихме да я видим. Склонът там е доста стръмен, така че подходихме внимателно към входа на пещерата.

Пещерата под Дженгал

Върнахме се към пътечката по която изкачвахме и продължихме към върха, на Дженгал се качихме точно по обед в 12 часа, като бяхме тръгнали от хижа Демяница в 8:30, т.е качихме върха за 3:30 минути, напълно нормално време за ходене с нормално темпо. На върха направихме голяма почивка, повече от половин час се наслаждавахме на пиринските гледки.

Гледка към валявишките езера

А гледките от върха са наистина зашеметяващи от тази височина, долу в ниското много добре се открояват валявишките и самодивските езера. На север се издигат Голям и Малък Полежан, вижда се част от полежанското езеро. В противоположна посока т.е на юг се вижда добре оформената снага на връх Момини Двори, а зад него гордо стои връх Каменица.

Гледка към Каменица от Дженгал

На изток са Сиврия, Джано и Дебели Рид, а на запад добре се откроява Валявишкият чукар и зад него се вижда ридът Мозговица. В северозападна посока много добре се вижда връх Вихрен при ясно време. При нас на моменти се виждаше, на моменти чезнеше в облаците.

Обща снимка на връх Дженгал

Малко преди да поемем обратно надолу към Валявишките езера на върха се качиха няколко момчета идващи от хижа Безбог. Те ни щрапнаха общата снимка, след което започнахме да спускаме малко по-встрани от където се бяхме изкачили, по-полегато и не толкова кофти за слизане.

Гледка от дженгалските езера към Полежан

Спуснахме се до двете най-горни езера, които някои наричат Дженгалски езера, в някои от картите си се водят за валявишки. Там също направихме дълга почивка, излегнали се до езерото на припек.

Гледа от езерото и към Дженгал

След това спуснахме до следващите езера и там се помотахме, попаднахме на хубаво място за бивах, от където стана и една чудесна снимка на връх Дженгал. Продължихме надолу по едни морени, докато излезем на маркираната с жълта маркировка пътека. По спуснахме до голямото Валявишко езеро, продължихме надолу до долното езеро. Там също се отбих за няколко снимки на фона на връх Валявишки чукар.

На фона на Валявишки чукар

Последва едно монотонно спускане по долината към хижа Демяница, като краката вече бяха натрупали умора, но красивите гледки ни даваха сила. С две кратки почивки се спуснахме до хижата и автомобилите оставени на пътя под хижата.

 

Коментари

Вероятно най приятния вариант за Джангал

Add new comment