Башлийски чукар е връх в Пирин с височина от 2683 метра и е разположен леко в страни от основното било, от Бъндеришкият чукар ги дели само един ръб. Но най-подходящият и лек маршрут е да се качи върха от към заслон Спано Поле.
Планът да се качи връх Башлийски чукар беше за един неделен ден, но тогава не можах да се включа с другите от групата, така че последващият четвъртък се освободи като време, а и прогнозата беше идеална за планински излет. За средата на Октомври даже си беше жега, ясно небе без облаци и вятър.
Видео от Прехода:
Бяхме само двама, аз и една приятелка – Анелия, с която няколко седмици преди това ходихме заедно до връх Синаница. С кола се придвижихме до Попина Лъка и над нея достигнахме до така наречените преливници на река Мозговица.
От там нагоре до заслон Спано Поле има много добре маркирана пътека със зелена маркировка. Редуват се стръмни участъци с по-равни такива, пътеката като цяло е много приятна за ходене. На две – три места се пресича реката по дървени мостчета, където може човек да си направи интересна фотосесия.
В един момент пътеката излиза на поляна с много красива гледка към целият рид Каменица, Яловарникът, Зъбът и Куклите. От там до заслон Спано Поле има още 10-тина минутки ходене.
Заварихме заслонът заключен, нямаше хора. Само котката се припичаше отвън на слънце и започна да се умилква около нас. Направихме кратка почивка, напълнихме си вода и хапнахме лека подкрепителна закуска. До тук от началото на преходът ни бяха минали точно час и половина.
От тук нататък до Башлийски чукар няма маркирана пътека, но все пак има пирамидки, които да ви ориентират. Хубаво е да имате и навигация на телефона от типа на Oruxmaps с карта от БГмаунтайнс. Има кратък средо стръмен участък докато се излезе в Малско Спано Поле. Откри се страхотна гледка към Башлийски и Бъндеришки чукар.
Тъй като идвах за първи път в тази част на планината се осланях на навигацията, но бях доста приближил картата и по инерция поехме по пътеката за Спанополски чукар. Но бързо се усетихме и се насочихме към отсрещният склон, където започна същинското катерене към връх Башлийски чукар.
Какво да ви кажа, от тук нагоре до върха няма по-равни участъжи, все си е стръмно. Първоначално се преминава през участък в клек, добре че пътеката се прочиства и се преминава без проблеми. Следва типичният пирински камънак и морени. И така нагор стъпка по стъпка, лека полека се изкачвате до върха. Или по-точно до по-ниската от двете коти, но табелките за върха са там. Другата кота е наблизо и с 1-2 метра по-висока, то и видимо си личи това.
Направихме си снимки на по-ниската кота със табелките, после отидохме и до по-високата кота, отидохме и до ръба който дели Башлийски и Бъндеришки чукар. Още снимки и седнахме да обядваме.
Както и на връх Синаница, и тук на върха се моткахме близо час преди да поемем по пътеката на долу. Слизането ни беше доста по-бързо от изкачването. Надявахме се заслона да е отворен и да пийнем по една бира, ама нъцки.. нямаше отново никой. Беше малко преди 3 следобед.
Реално през целият ден не срещнахме ни жив, ни умрял човек. Така че си поехме надолу по пътечката. Горе долу час слизане от върха до заслона и още час до колата.
Коментар