Из Родопите ден 2: село Чала – Триград – Буйново - Орфеево Сърце и връх Виденица

На извора на река Въча
Категория
Дати

Вело преход от село Чала до Ягоднинска Пещера, село Ягодина, Триград, село Водни Пад, извор на река Въча, село Кожари, меандрите на река Буйновска, село Буйново, скален феновен Орфеево Сърце, връх Виденица и връщане в село Чала.

Настъпи съботният ден и дойде момента за по-сериозното каране из Родопите. Не че вчера беше малко карането, дори имах лека умора в краката, но днес щеше да е целодневно. Закусихме и яхнахме колелата.

Село Чала е на 1400 метра надморска височина, първоначално спуснахме по една пътека надолу към Буйновското ждрело. В края пътеката не ставаше за каране, та на места носихме за кратко колелата. Пътеката излиза малко преди Ягодинската Пещера, там денивелацията е около 1000м, т.е спуснахме около 400м денивелация.

Предстои спускане към Буйновското Ждрело

Всички бяхме ходили преди това в Ягодинската Пещера, така че решихме да я пропуснем и се отправихме по асфалтовият път към село Ягодина. Изкачването е стръмно в началото, но пък кратко и бързо се озовахме в селото. Там пихме по кафе и починахме леко.

Орлово Око

Последва едно изкачване по черен път докато се прехвърлим от към Триградското ждрело, реално ждрелото беше под нас и ние вече спускахме по черен път в посока Триград. На една от скалите точно срещу хижа Триградски Скали си направихме кратка фото сесия. В Триград се отбихме в Аркан Хан за по една бърза бира, аз хапнах и една шкембе чорба – най-скъпата такава, която бях хапвал до сега – 4.80лв.

Триград

Следващото село по пътя ни беше село Водни Пад, до него се стига по черен път, който върви покрай малка рекичка, което означаваше плавно и приятно изкачване до селото. Самото село беше малко, едва 10-тина къщи. Личеше си че някогашна обществена сграда, може би бивше училище, беше реставрирана и превърната в красива къща за гости.

Къща за гости в село Водни Пад

От тук имахме 2 варианта, по-кратък път и директно да отидем в село Кожари, или да повъртим по-обиколно до границата и да се отбием до извора на река Въча. Решихме да направим по-обиколният вариант, пък и там със сигурност пътищата щяха да са по-приятни и имаше маркировка.

Караме си колела из родопите

Към границата пътя на места се виеше по серпентини докато наберем нужната височина, след това поизравни и даже към самата граница имаше леко спускане. Отбивката за извора на река Въча беше добре маркирана, така че не я пропуснахме и се отбихме до самият извор. Там си напълнихме от чудесната студена изворна вода, направихме по някоя снимка и се върнахме до главният път.

Извора на река Въча

От там имаше много приятно спускане към село Кожари по добре подържан черен път, а от Кожари до Буйново беше по нов асфалт. Около самото село Кожари и покрай реката до село Буйново е много красиво, скалите от ждрелото вече са отстъпили място на зелените поляни и гористите хълмове, а реката се вие в едни прекрасни меандри из тучната зеленина.

Меандрите на Буйновска Река

В село Буйново седнахме да хапнем в къщата за гости Орлец, готвят вкусно, само шкембето не им е от най-добрите, слагат му брашно, а това мен лично много ме дразни, но другите им неща бяха добре направени с качествени продукти.

Оставаше ни последната част от днешния вело преход, да се върнем към село Чала. От Буйново хванахме синята маркировка и по един стръмен хълм избутахме колелата на билото над селото. От там последва едно приятно каране с много красиви гледки, по околните хълмисти оголени била местните изваждаха вече готовите картофи. Така след тази идилия стигнахме до един разклон и решихме да се прехвърлим на отсрещният хълм, където минаваше червената маркировка за Чаирла.  Там беше и отбивката за Орфеевото сърце – един камък с форма на сърце, на който древните траки са извършвали различни ритуали.

Орфеево Сърце

От там посоката ни беше покрай Чаирла – голям рибарник направен покрай бивша гранична застава, там изграден и велопункт, който така и не отидохме да видим, защото беше от другата страна на езерото. Това ни беше и грешката – хванахме първата отбивка в дясно, която спускаше покрай реката надолу и последва едно стръмно изкачване нагоре, където бутахме. Ако си бяхме тръгнали покрай велопункта щяхме да катерим плавно до подножието на връх Виденица.

Чаирла

Но нали сме си упорити, та качихме и колелата на самият връх. Беше точно 8 часа и за  няма и 10-15 минути бяхме изпуснали залезът.  Нямахме време да се поразмотаем из този древен храм на Дионис, набързо се снимахме и отправихме надолу по отсрещната страна на върха. В началото беше малко кофти да пуснем колелата покрай една скала, но се справихме и вече надолу беше по-лесно.

Гледка от връх Виденица

До село Чала се спуснахме по-бавно и внимателно на фарчета и челници, и този ден леко окъсняхме. Като разстояние бяхме изминали малко над 50 км из едни от най-дивните и красиви места в Родопите.

 

Коментар