Една разходка из Якорудският циркус и Якорудските езера, тръгнахме от Нехтеница и минахме покрай Рибното езеро, след това покрай Мъртвото езеро се качихме билото и се пуснахме покрай Синьото езеро.
Миналият декември направихме опит да достигнем поне до Мъртвото езеро, но някъде по средата между Рибното и Мъртвото се отказахме, беше калпаво времето и имаше сняг, трудно се следваше пътеката. Та решихме и тази година да се пробваме, този път по-рано – в края на октомври.
От Благоевград тръгнахме в 7 сутринта, още беше тъмно. Горе долу малко преди 9 бяхме вече в местността Нехтеница над Якоруда и Трещеник. До там има асфалтов път, който е в добро състояние. От там до първото Якорудско езеро – Рибното се достига по черен път, който е с малка денивелация и е много приятен за ходене.
По пътя се засякохме с една по-голяма група, които също бяха тръгнали да обикалят около езерата и евентуално да изкачат връх Суа Вапа. На Рибното езеро пътищата ни се разделиха, ние поехме към Мъртвото езеро, а те към Синьото.
Миналият декември едвам открихме пътеката в клека, след това по средата също я изгубихме и се върнахме. Този път имаше съвсем малко сняг и си личеше много добре къде е пътеката и без проблем се изкачихме до Мъртвото езеро.
Гледките бяха страхотни, езерото блестеше от слънчевата светлина, а околните склонове бяха поръсени с бяла пудра. Снегът приятно хрупаше под нашите стъпки. От тук имахме 2 варианта за качване нагоре към билото, в ляво от връх Ковач или вдясно от него. Избрахме отдясно, защото склона беше по-слънчев и имаше по-малко сняг.
Докато достигнем до панорамната площадка, която е много близо до самото било, доста зор видяхме. Терена беше от големи камъни със сняг между тях – един от най-опасните терени, защото не знаеш кога ще ти пропадне крака между камъните, ако се случи вероятността от счупване е много голяма. Отделно склона на места беше заледен и хлъзгав, много неприятно на моменти.
Но бавно и внимателно се добрахме до панорамната площадка, откриха се двете големи езера източно под нас и едно по-малко южно от нас. Там спряхме за почивка, някои от групата направиха и челни стойки върху снега. Поколебахме се дали да обядваме там, но взехме решение първо да качим до билото и там да обядваме.
Няма и 10-тина минути и бяхме на билото под връх Ковач. Там има 3 езера, две от които бяха напълно замръзнали. Върху едно дори малко се попързаляхме, след което си направихме общата снимка точно върху това езеро. На картите не са наименовани, дори и да имат име, нямам идея как се казват.
Грешка беше че не обядвахме малко по-долу, тук горе на моменти духаше много силен вятър, при това доста студен. Горе всичко беше помръзнало, сняг имаше поне 30см. Хапнахме на бързо и се отправихме по билото и зимната маркировка към хижа Грънчар, снегът беше твърд и много хлъзгав.
Малко преди рида свързващ основното било и връх Суа Вапа срещнахме една двойка мъж и жена, които ни казаха, че пътеката към грънчар била лошо заледена, и че те много внимателно са се качили по нея. Тъй като не носехме котки, то и повечето от нас бяха с трисезонни обувки, включително и аз, решихме да не рискуваме. Спуснахме се по южният склон към Синьото езеро, който беше стръмне, но нямаше и помен от сняг по него.
Видяхме че друга група се опитваше да се качи на Суа Вапа, но последните стотина метра до върха бяха снежни и явно заледени, защото групата се отказа, не ги видяхме след това да се качват към върха.
На Синьото езеро спряхме за кратка почивка и да направим по някоя снимка, след което се отправихме надолу към Рибното, склона беше доста стръмен, но поне нямаше сняг и се спуснахме без проблеми.
Покрай брега на езерото се изтегнахме за една по-голяма почивка, то и нямаше за къде да бързаме, беше едва 2 следобед, а времето беше прекрасно – слънчево, долу неше тихо, без помен от ледения вятър по билото. А гледките около нас бяха зашеметяващи.
След дългата почивка и излежаване дойде време да се връщаме към колите и обратно към Благоевград.
Коментар