До връх Ченгелчал покрай Брезнишките езера

Брезнишките езера се падат малко встрани от популярните маршрути в Пирин и бяха едно от малкото места в планината, които не бяхме посещавали. Както се казва, дойде им времето и на Брезнишките езера.

Решихме да нощуваме в село Брезница, или по-скоро във вилното селище над селото с наименованието Чарка. Там отседнахме във Къща Айда – голяма къща за гости с 28 легла и много любезни домакини.

Изходната точка за пешеходният преход беше заслон Чала намиращ се на 1750м надморска височина. До там има разбит черен път, който е подходящ само за джипове. Самият заслон Чала е разположен в края на една просторна поляна с обаятелна гледка към върховете от Дебели Рид.

Та докато стигнем поляната с високо проходимите автомобили добре ни се понаместиха кокалите. Пътят някога е бил добре поддържан макадам, но в момента е доста изровен, като цяло неприятен за каране по него, но пък спестява доста ходене. Вечерта собственика на Къща Айда ни каза, че имало от къщата пряка пътека, която излизала горе при езерата, нея може да я пробваме някой друг път.

Разтоварихме се на поляната пред заслона и поехме по пътеката към Брезнишките езера. Съвсем наблизо се намира вила Чала, която в този момент изглеждаше доста запусната с обрасъл двор. От там нагоре се върви кратко по горски път, от където маркираната в синьо пътека се отбива в ляво и се върви първоначално в иглолистна гора.

След излизането от гората има съвсем малък участък, където пътеката минава през клек и се излиза на едно красиво езерце наречено Сухият Гьол, който се подхранва от една добре направена чешма с голям дебит на вода. До чешмата има направена маса с пейки, където да отседнете за почивка. Надморската височина е 1973м. Това би трябвало да се води и долно Брезнишко езеро, защото следващото е средното.

От Сухият Гьол пътеката продължава да се вие нагоре първоначално в клек, който с набирането на височина става все по рядък и така докато се достигне до Средно Брезнишко езеро на 2217 метра надморска височина.

Там направихме кратка почивка, след което поехме нагоре към следващото езеро. Част от пътеката беше под останалите преспи сняг, така че се наложи да преминем през камънаците по склона встрани от нея. Нищо страшно, но не особено приятно. Но пък за Пирин си е нещо типично.

Така неусетно се озовахме на брега на Горното Брезнишко езеро /2579м./ То се води 4-то по височина езеро в Пирин. Част от него беше още замръзнало. Под голяма преспа беше и маркираната в синя маркировка пътека продължаваща към заслон Тевно Езеро.

След като направихме почивка на брега на горното езеро решихме да се изкачим до билото по склона вдясно от езерото, ако гледаме от брега към вр.Ченгелчал. За около 30-40 минути се изкачихме по склона, микс от трева и камънаци, до върха.

От вр. Ченгелчал /2709м/ се откриват едни от най-красивите гледки в Пирин. На север погледа стигаше до Вихрен и Кутело. Срещу нас гордо стоеше връх Каменица, а Митровото и Аргирово езера синееха в полите на Каменица и Кралев Двор. Джано беше току до нас, а от Кременските езера се виждаше само долното. Но пък от тази позиция се виждаха Каменишките езера.

В западна посока освен Каменица ясно се открояваше и Яловарника, а зад него надничаше Зъбът. В южна посока добре се виждаха върховете от Дебели Рид, а отвъд него стърчеше Кулата на Ореляк – най-високият връх в среден Пирин.

За щастие в този динамичен на метеорологични условия ден на нас ни се размина бурята. През цялото качване нагоре ни подминаваха тежки облаци, които обаче се събираха по западните склонове на Родопите. Докато бяхме на връх Ченгелчал в ниското в посока Огняново се разви гръмотевична буря, а ние от горе при ясно небе гледахме как в низината беше притъмняло и дискотечно.

Все пак заради динамичното време решихме да си спестим отиването до Джано и поехме надолу по обратният път. С две кратки почивки слязохме сравнително бързо до поляната, където бяхме оставили джиповете. В края ни пръсна и лек дъждец, но колкото само леко да ни охлади.

Проливният дъжд започна вече като се бяхме прибрали в къща Айда и се бяхме разположили до барбекюто под навеса, забавлявайки се с живо изпълнение на китара, вкусна храна и приятна компания.