Уикенда на 9-ти и 10-ти Септември 2017-та направихме подобно преходче, като това от преди 2 години. Този път от вр. Мальовица се върнахме на хижата /предния път отидохме към х.Вазов/. Района е красив и си заслужава всяка година посещение, като всяка година може да се види и по нещо ново.
Намеренията ни бяха леко по-различни - спане на палатки, траверс и тн. Ноо прогнозата за времето ни промени плановете. Знаейки че събота ще вали и то сериозно решихме да нощуваме на х.Мальовица. В сравнение с от преди 2 години, хижата е в много по-добро състояние, направен е ремонт, а цените бяха същите - 12лв. нощувката.
Още преди обед отидохме в хижата и се настанихме. Бяхме точно 8 човека група и ни настаниха в 1 стая, местата си ги бяхме запазили по телефон предварително. Вече настанили се се почудихме какво да правим, времето преди обед беше леко мръчкаво като от юг се появиха черни облаци.
Все пак решихме да тръгнем по пътеката към Страшното Езеро и да стигнем до където можем, подминахме Камилските Езера, след тях и Минералните и си стигнахме до Страшното Езеро. По пътя на там разбрахме че се провежда състезание тип Sky Run, сутринта в 6 бяха стартирали от Боровец с маршрут през Грънчар, Рибни Езера, Кобилино Бранище, Страшното Езеро през х.Мальовица и финал на поляната пред ЦПШ Мальовица.
Докато се качвахме към Страшното Езеро, малко над минералните езера пресрещнахме водача, вече знам че се казва Константин Василев. Беше се доста откъснал от другите. На страшното езеро обядвахме, пийнахме по ракийка и взе че заваля. Дойде и друга група и им отстъпихме мястото вътре в заслона.
Направихме си обща снимка, която още не са ми дали и поехме надолу към х.Мальовица. Дъжда се усили, задуха вятър със силни пориви. Както си бяхме повечето с къси панталонки надолу бързо се намокрихме. Нагоре бяхме с дъждобрани/водоустойчиви якета, които са си задължителни при преходи в планината. Но така или иначе стигнахме хижата в добро състояние, подсушихме се, оставихме обувките да съхнат и се наместихме в столовата да хапнем и пийнем.
На другия ден времето беше чудесно - ясно и слънчево, макар и сутринта да пощипваше. За жалост обувките ни бяха още мокри, но с малко по-дебели чорапи стана работата, а в последствие по време на изкачването към вр.Мальовица изсъхнаха.
За изкачването няма какво толкова да се каже: 1-ва тераса, 2-ра тераса на която са паметните плочи на загиналите планинари. Мислех си че там има плочи само на загинали в района, но се оказа че не е така - има на загинали в Хималаите, Алпите и тн.
Следва един равен участък и след това стръмно изкачване до Елениното Езеро. Там обикновенно се почива, някои групи дори обядва там /това беше по-добрия вариант, че на върха духаше много/. Продължава се изкачването до една порта, от която се открива гледка към Рилския Манастир и след това пътеката е сравнително равна по скалите до самия връх.
За връщане се чудихме дали да не хванем през мальовишките езера, но се отказахме и се върнахме по стандартния си път.
Коментар