Разходки из Малешевска планина

Малешевска планина е погранична планина в Югозападна България и Северна Македония. На север от нея се намира Влахина планина, а на юг – Огражден. На изток от Пирин я разделя река Струма и Кресненското Дефиле. Всъщност когато пътувате в южна посока през Кресненското Дефиле, то от дясно на вас е Малешевска Планина.

В последните 3 уикенда направихме 3 различни разходки в северната част на Малешевска планина, и по-точно в частта ѝ в Кресненското дефиле. Когато във високата планина не е подходящо за преход, то има прекрасни места за разходки в ниските планини. Първия уикенд посетихме резерват Тисата, вторият походихме от Крупник до Дафофа Колиба, намираща се навътре в дефилето, а третият уикенд се разходихме от Горна Брезница в посока към връх Алаборум.

Разходка из Резерват Тисата и Яворовите Скали

Местните хора наричат дървовидната хвойна Тиса. Тъй като южната част на Кресненското дефиле е естествено находище на обикновен тис, най-голямото в Европа. Тъй като този вид дърво е застрашено от изчезване и е в Червената книга на България, то още през 1949 година е обособен резерват наречен тогава Тисова Бърчина. Бил е на много по-малка площ от сега, постепенно с години площта на резервата се разширява и се променя името на Резерват Тисата. В момента резервата се намира от двете страни на река Струма, в подножията на Пирин и Малешевска планина.

Пътеката която е маркирана и обособена за разходка се намира в подножието на Малешевска планина. Началото се намира срещу отбивката за селата Стара Кресна и Ощава. Ако идвате от север, то трябва да се отбиете в дясно и по равен черен път, който ще ви върне на около 500 метра в северна посока до един пчелин. Там оставихме колите и започна нашата пешеходна разходка.

От пчелина се тръгва нагоре в западна посока, пътеката се изкачва около 250 метра и след това поема в южна посока. Пътеката е маркирана с жълто-бяла маркировка, която обаче е по-нарядко. Но няма как да се объркате. Не след дълго ще достигнете до едни скали, на които има поставен метален кръст. Местните им казват Яворовите Скали, а защо така им казват – нямам си идея, може би са свързани с Пейо Яворов и близко намиращата се кръстена на него железопътна гара.

Скалите са стъмни за качване, но внимателно се качват без проблем. На върха на скалите има няколко тисови дървета, пред които си направихме обща снимка. След кратка почивка се спуснахме внимателно до основната маркирана пътека, походихме още малко в южна посока, след което се върнахме обратно към колите. Завършихме денят на Градешките минерални бани.

Разходка от Крупник до Дафова колиба в Кресненското дефиле

Следващата неделя решихме да се разходим отново в Малешевска планина, но този път началната ни точка да е с. Крупник. Първоначално мислехме да се качим към Смолни връх, но тръгването по обед ни промени плановете – и по-добре че така стана. Решихме да се разходим по една пътека, която тръгва от Крупник и достига до Кресненските ханчета, след това продължава до гореописаната пътека в резерват Тисата и по нея може да достигнете до Кресна.

Оставихме колите в Крупник, тръгнахме по пътя покрай стадиона (от източната му страна) и минахме в близост до сеизмичната станция, построена при епицентъра на голямото земетресение от 1904-та година. Малко преди сеизмичната станция се отбихме в ляво и по сравнително стръмна пътека започнахме да се изкачваме. Изкачването не е дълго – около 15 минути. Откриват се страхотни гледки към цялото симитлишко поле, река Струма и селата разположени наоколо.

След това малко по-стръмно изкачване пътеката започва леко да спуска и леко да се изкачва като следва терена горе долу на една надморска височина терена и върви като цяло в южна посока. След близо 5км се достига до една изоставена къща, на които местните и казват Дафова колиба. Там на поляна пред къщата седнахме да си починем и хапнем, направихме и по няколко снимки.

Върнахме се по същият път обратно към Крупник, където се отбихме да пием по бира при нашата приятелка Анелия, която ни показа тази пътека.

Разходка от с.Горна Брезница в посока връх Алаборун.

Връх Алаборун е лесно разпознаваем, на него има изградена ретранслаторна станция видима от далеч. Намира се на северното било на планината и може да се достигне до него както от Крупник, така и от Кресна. Ние оставихме колите в село Горна Брезница, което се намира на 3км от Кресна.

По принцип до върха се достига по черен път, който си катери по склона на големи завои. Има и по-пряка пътека, която обаче е доста стръмна, а както се оказа и започваща да обрасва, защото вече почти не се използва. В посока нагоре поехме по стръмната пътека, която на места хем много стръмна, хем песъклива, та си беше предизвикателство да се качва човек по нея.

В един момент излязохме на царският път за Алаборун, който се оказа добре поддържан и подравнен. За кратко походихме по него, докато не решихме отново да минем напряко и да подсечем един по-голям завой. Грешка, пак се набутахме в трънаци, но който иска напряко да се готви за по-неприятен терен.

Малко след като подминахме Мустафин Камък, който също беше обрасъл в трънаци, си намерихме една полянка на завет, където да обядваме и да се насладим на гледките към отсрещният заснежен Пирин. От тук до Алаборун оставаха още към 2,5-3км и 300м денивелация, които решихме да си спестим и оставим евентуално за друг ден.

Така че след почивка се спуснахме надолу към колите, но този път по царският път. Общото разстояние за днешният ден беше около 11км. Бяхме паркирали колата до един овчарник, а овцете тъкмо ги бяха прибрали.

В село Горна Брезница отскочихме до банята, пред която така си се излива минерална вода. Температурата и е 29 градуса, водят я силно минерализирана и подходяща за белодробни и костно-ставни заболявания.

Така в три поредни уикенда се помотахме из места по които не бяхме ходили, а са в близост до нашият Благоевград. А в Малешевието има още много какво да се види.