Приключение из североизточните части на Рила

Приключение из североизточните части на Рила
Дати
-

Направихме 4 дни преход в източна Рила от хижа Гургулица до хижа Белмекен, до хижа Заврачица, през връх Ибър към хижа Венетица и завършихме с Костенският водопад над село Костенец.

Първо да направя малко уточнение: Рила се дели на 4 дяла, като най-обширният е Източна Рила. Ние за 4 дни успяхме да се поразходим само в част от този дял, горе долу се пада в североизточната му част. Хижите Венетица и Гургулица, както и Белмекен се падат над градчетата Долна Баня и Костенец. Заврачица е малко по на запад, в долината на река Права Марица. Най-високата част на Рила – Мусаленският дял е също в източна Рила, но него ще го обиколим скоро.

 

Ден 1: от хижа Гургулица до хижа Белмекен

Планът ни беше първата нощувка да е в хижа Белмекен, хижата е с нови хижари и имаше добри отзиви, та решихме да я посетим и да се убедим от първо лице. Най-лесният начин да се достигне до хижа Белмекен е от към язовира. Но ние искахме да наблегнем на хижите над Долна Баня и Костенец, затова избрахме да тръгнем от хижа Гургулица.

Хижа Гургулица

Хижа Гургулица се намира над село Костенец, като до нея достига асфалтов път, който не е в най-добрата си форма, но лек автомобил с малко повечко внимание ще се качи без проблем до нея. Хижата е на 1100 метра надморска височина.

По пътеката към Белмекен

От хижа Гургулица до хижа Белмекен тръгват 2 маркирани пътеки, с червена маркировка през заслон Крайна и с жълта маркировка през връх Белмекен. Отделно до хижа Белмекен може да се достигне от вили Костенец покрай водопада по зелена маркировка.

Моята идея беше да тръгнем по зелената марка, но другата кола вече се бяха качили на хижа Гургулица. Бяха избързали, можеше едната кола да се остави на вили Костенец, за по-добра логистика последният ден. Та се наложи и ние да се качим до хижата с колата. За нещастие хижарите не бяха в момента там, и решихме да тръгнем по червената маркировка, уж като най-пряка и с най-малко часове ходене. Е изтеглихме късата клечка.

Пътеката от хижа Гургулица до хижа Белмекен маркирана с червена боя не е чистена скоро. Докато червената и жълтата марка се разделиха се ходеше предимно по черен път, с няколко преки пътечки. Не дълго след като се разделиха и поехме изцяло по червената марка се почнаха препятствията. Паднали дървета и трънаци. Като стигнахме река Крайна нещата се пооправиха, от там нагоре до заслон Крайна беше красиво и приятно за ходене.

Наслаждавам се на природата

Обаче от заслон Крайна трябваше да се прехвърлим в долината на река Ходжовица. 200 метра положителна денивелация и 200м отрицателна. Пътека в клека, която не е чистена скоро. Изкачването не беше толкова проблемно, но слизането от другата страна беше по-кофти. На много места трябваше да пълзим под израсналия клек, а с тези тежки и обемни раници положението не беше розово.

Гледка към хижа Белмекен от рида с клека

В крайна сметка се добрахме до река Ходжовица, където стъпихме на пътеката идваща от вили Костенец покрай водопада, както се и оказа пътеката която основно се ползва за достъп до хижата. От там до хижа Белмекен ни оставаха още около 200м положителна денивелация, но по вече изчистена и ползвана пътека.

Тук се вижда склона с клека, който вече минахме

На хижа Белмекен достигнахме след 7 часа ходене, а по табела даваха 4 часа. Това за 19 километра и приблизително 1300 метра положителна денивелация. За целият преход не срещнахме нито един човек.

Хижа Белмекен

Хижа Белмекен се намира на брега на Равночалското езеро на 2220 метра надморска височина. Условията са нормани като за отдалечена хижа, няма баня. Тоалетните са вътрешни, столовата е чиста. В самата хижа си е леко студено, но нормално – изградена е от каменни блокове. Хижарите са семейство в по-зряла възраст, готвят добре, отзивчиви са. Цените са с една идея по-високи от другите хижи в района. Електричество се пуска вечерта за 2-3 часа, има разклонители в столовата и стаите, където може да си заредите телефоните.

Равночалско езеро и връх Равни чал

Ден 2: Хижа Белмекен – хижа Заврачица

Очакваше ни среден по натоварване преход, затова сутринта си отпуснахме повече време за спане и закуска. Закуската предлагана от хижата беше порция от 2 пържени филийки, парче сирене и малко домашно сладко на цена от 6 лв. Чай – 2лв, Кафе – 3лв.

Хижа Белмекен

В посока Заврачица от хижа Белмекен може да се стартира по два начина: да качите Равни Чал по зимната колова маркировка, или да хванете лятната пътека и да заобиколите върха и да излезете на превала между Равни и Сиври чал. Ние избрахме вторият вариант, който е и по-лек.

От превала също може да качите Сиври чал, може и да го подсечете. Този път избрахме да го изкачим, изкачването е стръмно и в горната част по-тясно. Има опънато стоманено въже. Някой със страх от високото може и да има лек уплах, но като цяло се минава лесно този участък.

Катерим връх Сиври Чал

От връх Сиври Чал (2642м.) се открива хубава гледка към язовир Белмекен, връх Ибър, цялата Мусаленска част, както и голяма част от Рила. Продължихме по коловата маркировка към превала между Сиври Чал и Каменити Чал, от където хванахме лятната подсичаща пътека до Ушите, това е превала между Каменити Чал и връх Ибър.

Гледка към язовир Белмекен

Тук точно където се кръстосват пътеките, на около 5метра от табелата има изворче. Това е първата вода по маршрута. От тук към Заврачица вода има на няколко места. Върви се по една обширна долина първо с лека денивелация надолу, следва изкачването и спускането на един кратък баир преди да дойде последното изкачване по маршрута (2540м) в дясно от връх Ортачал (2570м).

Гледка към Рила

От там спуснахме по синята маркировка, пътеката е малко по-стръмна, но пък се спестява обикалянето през Янчов Чал. Достигнахме до хижа Заврачица след 8:30 часа, но пък не си давахме никакъв зор и правехме големи почивки. Разстоянието ни за деня беше 16км с 890 положителна и 940 отрицателна денивелация. За деня срещахме само 2 двойки жени, едните тръгнали към хижа Белмекен, другите за спортната база.

Хижа Заврачица

Хижа Заврачица е разположена на долината на река Права Марица на надморска височина от 2180 метра. Баня няма, тоалетните са външни. Стаите бяха с по 2 двойни легла. Цената за нощувка същата като на хижа Белмекен – 20лв. Храната беше леко по-евтина. Вечерта хижаря напали печката в столовата и дори ни стана жега.

Пред хижа Заврачица

Ден 3: Хижа Заврачица – връх Ибър – хижа Венетица

Очакваше ни най-дългият и труден преход от приключението ни в Източна Рила. А прогнозата за времето не беше обещаваща, очакваха се валежи следобеда. Затова станахме рано, хапнахме на бързо и в 7:00 потеглихме обратно по маршрута, по който бяхме дошли предният ден. Като цяло държахме сравнително добро темпо, по-скоро нормално. В долината след Ортачал направихме кратка почивка, следващата почивка беше на водата на спускането на картата отбелязан като Дяволски връх. Там заредихме вода, защото това беше последната вода по маршрута ни.

Сугото Езеро

Връх Ибър може да се изкачи от към Ушите, но преди това има друга отбивка и маркировка(силно казано) за върха. Решихме да не обикаляме чак от към Ушите, също част от групата не обиколихме и по другата маркировка, а захванахме върха право нагоре. Беше си стръмно, но се ходеше нормално. Точно в 11 часа, 4 часа след началото бяхме на връх Ибър 2663м. Тези, които бяха поели по маркираната пътека се забавиха с около половин час.

на връх Ибър

За сега изгледите не бяха да вали. Изчакахме всички да се сберем на върха, направихме по някоя снимка и поехме по пътеката надолу към хижа Венетица, спряхме на премката под върха за обедна почивка. От там тръгнахме в 12:30. Иначе казано от както стъпихме на върха и тръгнахме към хижата имаше близо час и половина мотане. Докато си почивахме видяхме отдалече първите хора за деня горе на върха.

Почивка под Ибъра

От там надолу няма нищо кой знае какво интересно, първоначално пътеката си върви между клековете. Терена е трева и клекове и много нарядко по някой камък, върху който имаше маркировка, но като цяло се следваше лесно пътеката. Последва едно спускане с гъст клек, след това дълго равно в клека преди финалното спускане. Добре че преди 3 години е имало кампания по почистването на пътеката, та беше добре орязана и проходима.

В края на тази зона с клек видяхме пресни мечи изпражнения, прясно обърнати камъни, а малко по-надолу вече в гората и пресни следи от мечка. Мечката така и не я видяхме, но до този момент ходехме леко разпокъсано, но от там надолу групата се събрахме да ходим по-компактно. Надолу по пътеката имаше на още едно място обърнати камъни от мечката.

По пътеката надолу срещнахме само двама мъже, които бяха тръгнали на разходка в гората. Не след дълго излязохме на заслон Ечемиците, където се събират пътеките идващи от Ибър и тази идваща от Белмекен за хижа Венетица. Другите останаха да почиват на заслона, но аз нещо бях с малко вода, а за момента беше слънчево и жега и реших да продължа до хижата.

В крайна сметка добро решение, малко след като достигнах хижата и си поръчах бира започна да вали проливно, времето в планината бързо се промени и в крайна сметка прогнозата за времето се сбъдна – заваля. В хижата имаше баня с бойлер на дърва, хижаря напали бойлера и след 20-тина минути имаше гореща вода за един душ. Първо къпане в събота вечер след 3 дни ходене в планината. Дойде ми много добре.

За деня имахме малко над 27км ходене, 1100 положителна и близо 1900 отрицателна денивелация. Доста уморителен преход е.

Хижа Венетица

Хижа Венетица се намира на 1330 метра надморска височина над летовище Долна Баня. Всъщност са две хижи една до друга. По-голямата е стопанисвана от ловно-рибарското им дружество, а по-малката дървена хижичка от туристическото дружество. Голямата хижа изглеждаше запусната, нищо че имаше голяма табела, че е ремонтирана по евро програма.

Туристическата хижа Венетица е само с 18 места за спане, но пък е много уютна. Прди хижата има голяма зелена и тучна поляна. Хижарите са много гостоприемни, храната вкусна, а цените бяха като от преди ковида. Едно приятно място, където човек може да отиде да си почине в планината.

Тъкмо се беше стоплила водата за къпане и се появи останалата част от групата, всички си взехме по един горещ душ и заседнахме в столовата да се насладим на вкусните гозби на хижарката. Пийнахме и по някоя биричка и от хижарската ракия, нашите запаси от ракия приключиха на хижа Заврачица. На другият ден нямахме кой знае колко ходене, та се поотпуснахме малко.

Ден 4: Хижа Венетица – Костенски Водопад

Вечерта въпреки, че малко се поотпуснахме, бяхме изморени и си легнахме рано. Сутринта станахме, закусихме , постегнахме багажа, оправихме сметките с хижарите и към 9 тръгнахме в посока Костенец. И пак да повторя, това беше най-евтината и гостоприемна хижа за това ни приключение.

Пътеката до вили Костенец е добре маркирана, ходи се само в гора, на няколко места имаше паднали дървета, които трябваше да заобикаляме. Вода има на 1-2 места по пътя, като едната чешма се намира при един бивш детски лагер, който не работи, а другата са я кръстили Студената Вода и пише, че е с температура от 8 градуса. Там до чешмата имаше маса и пейки, направихме кратка почивка.

От там пътеката спускаше сравнително стръмно докато излезем на асфалтовият път преди паркинга при Терма Костенец. Двамата шофьори намериха транспорт да ги качат до хижа Гургулица, където бяха оставили колите. Другите изчакахме долу на пейките при чешмата. А от чешмата имаше чучури и с топла минерална вода и със студена.

Отскочихме и до Костенският Водопад, който се намира на около 150 метра от паркинга. Приятен водопад, лесно достижим и имаше много посетители.

Костенски водопад

Това ни беше и най-краткият и лесен преход в програмата: няма и 8км с малко над 200 метра положителна денивелация, които взехме за 2:45 минути общо време.

Качихме се на колите и поехме обратно към дома. В долна баня спряхме да хапнем в хотел Никол, храната беше хубава и малко по-скъпичка. Хотела се намира точно над градската минерална баня и има минерален басейн, но ние така и не плажувахме.

Там се разделихме с другите и ние поехме към Благоевград през Боровец, Самоков и Клисура. От Клисура до Дупница валя пороен дъжд, който така и не дойде към Благоевград, където скоро не е валяло и всичко е позасъхнало.

Add new comment